Клайв Къслър - Синьо злато

Уидъръл се усмихна:

— Кой казва, че не могат? Елате, ще ви покажа нещо.

Представителят на АЗОС тръгна напред, покрай огромните платформи, заобикаляйки локвите кървава вода, гонена с маркучи към каналите. Близо до труповете, смрадта удряше като с боен чук, но Уидъръл сякаш не й обръщаше внимание.

— Ето го мъжкарят — каза той и спря пред първия труп. — Разбирате, защо ги наричат сиви китове. Кожата им има този естествен цвят, но е цяла на петна от ракообразни и всякакви други паразити. Сега е малко нещо поокълцан, но когато го измерихме първоначално, беше дълъг дванадесет метра и тридесет. — Приближиха следващата платформа, върху която лежеше умалено издание на първия кит. — Това малко също е мъжко. Родено е само преди няколко месеца. Имаше и други, така че не знаем чие е бебето. — Спрели бяха пред последната платформа. — Тя е по-голяма от мъжкаря. Както и при останалите, и тук липсват външни белези от някакво насилие. Но това може би ще ви заинтересува. — Той поиска нож, качи се на платформата и се засуети около плавника на животното. След малко скочи долу и показа на Остин правоъгълна, бяла кутия, направена от метал и пластмаса.

— Предавател? — попита Остин.

— Всяко движение на момичето се е проследявало от спътник — отвърна Уидъръл. — Открийте, кой я е държал под око и ще научите точно къде се е намирала всеки миг.

— Вие сте гений, мистър Уидъръл.

— Просто скромен правителствен служител, който си върши работата. Като вас. — Вдигна уреда. — Това ще трябва да го прибера, но на гърба му има телефонен номер.

Остин надраска набързо номера в малко тефтерче и поблагодари на патолога за съдействието.

Докато го придружаваше към изхода, Остин попита:

— Как, впрочем, се спряхте точно на тия три кита?

— До голяма степен случайно. Помолих военните да отделят три парчета от групата. Предполагам, че ги е подбрал някой на борда, който е чул молбата ми.

— Мислите ли, че ако имахте възможност да изследвате и другите трупове, щяхте да научите нещо повече?

— Съмнявам се — кратко отвърна Уидъръл. — Каквото е убило тези, същото е довършило и останалите. Във всеки случай, сега е малко късно да се обсъжда този въпрос. Както разбирам, след като военните са се заели със задачата, от другите не е останало даже и порция суши 35 35 Суши — Японско рибно блюдо. .

Ето ти още изискан хумор. Хвърлил маската в един варел за отпадъци, Остин за последен път погледна осакатените корпуси на някога величествените морски същества. Благодари на Уидъръл и матрос Къмингс и излезе на чистия, вечерен въздух. Пое си дъх няколко пъти, сякаш искаше да освободи от вонята не само дробовете, но и съзнанието си. Отвъд пристанището един самолетоносач светеше като град. Върна се в хотела и прекоси фоайето, но явно недостатъчно бързо, за да попречи на неколцина от гостите и персонала да сбърчат в погнуса носове, доловили уханието на смъртта.

В стаята си Остин хвърли панталоните и официалната риза, с които бе облечен в плик за пране. Къпа се дълго и горещо. Сапуниса се два пъти. Облече широки панталони и риза за голф. След всичко това, седна в удобно кресло и набра номера от тефтерчето. Както очакваше, обади се телефонен секретар. Правителството не би платило някому, да седи ден и нощ в очакване на последните новини от скиталеца кит. Можеха да минат дни, докато го потърсят. Не остави никакво съобщение, но се обади на една денонощна служба на НАМПД, разположена в покрайнините на Вашингтон и направи заявка. Телефонът иззвъня след около половин час.

— Мистър Остин? Аз съм Ванда Перели. Някой ме е търсил от НАМПД, казал, че ме издирвате и че е важно.

— Да, благодаря ви за обаждането. Съжалявам, че се налага да ви безпокоя у дома. Чухте ли за китовете в Калифорния?

— Да. Питах се как сте попаднал на моя номер.

— Беше записан на предавателя върху един от женските китове.

— Мили боже! Това е Дейзи. Значи нейното стадо. Следя я от три години. Почти роднина ми е.

— Съжалявам да го науча. Били са общо четиринадесет кита. Тя е подбрана случайно.

— Ужасна новина! — високо каза Перели. — Такива усилия полагаме за спасяване на сивите китове. И броят им наистина бе започнал да се увеличава. Ще чакаме доклада на патолозите.

— Оттам идвам. Няма следа от вирус или замърсител. Умрели са от белодробни изменения, причинени от висока температура. Чувала ли сте някога за подобна смърт?

— Не, никога. Известен ли е източникът на тази температура?