Клайв Къслър - Синьо злато

— Настояваме да ни съобщите, кои сте и какво търсите тук!

Остин се изсмя неприятно, опря длан на костеливата гръд на любопитния и го блъсна леко назад.

— Кой е тоя палячо? — обърна се към Франсешка той.

— Той и приятелчетата му са символ на всичко сбъркано в тоя свят.

Като философ любител, Остин винаги бе проявявал интерес към проблемите на доброто и злото, но в дадения момент евентуалната метафизическа дискусия не би била уместна. Той забрави англичанина, хвана Франсешка за ръка и я поведе към изхода, през който трябваше да тръгнат към мократа камера и подводницата. Гемей пое след тях, а Завала прикриваше тила им.

Едва направиха няколко стъпки, когато вратата на товарния асансьор се отвори и двадесетина пазачи нахлуха в помещението. Те бързо обградиха бегълците и освободиха Завала от оръжието му.

Бринхилд излезе от асансьора и охранителите се дръпнаха, за да й направят път. Русата й прическа бе обезформена от допира с щита на Гемей, а бледото лице бе изцапано, но целият безпорядък не намаляваше с нищо впечатлението от внушителната й физика и пламтящата злоба в сините очи. Разтреперана от гняв, тя посочи с ръка хората от НАМПД, сякаш се готвеше да пусне мълния в тяхна посока.

— Убийте ги! — нареди тя.

Бордът на директорите бръмчеше доволен от обрата на събитията, а очетата на членовете му блестяха, в очакване да бъдат избити навлеците. Но докато охраната насочваше оръжията си за последен, смъртоносен откос, Франсешка се изправи пред приятелите си. С глас, чиято сила и тембър напомняха за стажа й на бяла богиня, тя извика:

— Спрете!

— Махнете се оттам или ще убият и вас! — заповяда Бринхилд.

Франсешка се усмихна студено.

— Не ми се вярва.

Бринхилд като че порасна с половин метър.

— Коя сте вие, та си позволявате да ми противоречите?

В отговор, Франсешка отиде при пулта. Контролните прибори святкаха като табло на флипер. Цели цифрови фаланги преминаваха през монитора. Нямаше никакво съмнение, че нещо не е наред. Бринхилд се спусна към Франсешка, като някакъв ангел отмъстител.

— Какво сте направила?

— Вижте сама! — отговори Франсешка и отстъпи встрани.

Бринхилд се вторачи в многоцветното табло.

— Какво става?

— Апаратурата изпада в нервен срив, в опитите си да се справи с положение, което е сходно с верижната реакция при атомна експлозия.

— Какво значи това? Кажете или…

— Или ще ме убиете? Ами хайде! Само аз мога да спра хода на реакцията. — Франсешка се усмихна. — При анасазиума има едно нещо, което така и не научихте. Сам по себе си, той не е по-опасен от парче желязо, но при определени условия, атомите му стават твърде нестабилни.

— При какво условие?

— Именно оная комбинация от температура, напрежение на тока и звукова честота, на каквато в момента е подложен контейнера. Ако не променя програмата, той ще експлодира.

— Блъфирате!

— Така ли? Вижте сама! Температурата вече е далеч над нормалната. Още ли не вярвате? Спомнете си мистериозния взрив в Мексико. В мига, когато ми съобщихте за него, аз разбрах какво се е случило. Там лабораторията ви бе разрушена само от няколко килограма от веществото. Помислете какъв резултат ще дадат няколкостотин!

Бринхилд се обърна към събралия се наоколо персонал и нареди да спрат реакцията. Началникът им гледаше като омагьосан ненормалното поведение на компютъра. Той пристъпи с изпотено чело и каза:

— Не знаем как. Каквото и да сторим, може да влоши положението.

Бринхилд измъкна автомата от ръцете на най-близкия до нея пазач и го насочи към Гемей.

— Ако не го направите, ще избия приятелите ви един по един, като започна с нея.

— Кой блъфира в момента? — отвърна Франсешка. — Вие така или иначе искате да ги убиете. Ще загинем заедно.

Бялата кожа на Бринхилд стана мъртвешка. Тя отпусна оръжието.

— Какво искате? — попита с гневен глас.

— Искам тия хора да излязат необезпокоявани от тук.

Инженерният опит на Бринхилд я бе научил, да прави оценка на фактите, преди да взема решение. Ако реакцията не бъде прекъсната, експлозията би унищожила завода. Франсешка единствена можеше да предотврати катастрофата. Бринхилд щеше да пусне хората от НАМПД. След като овладееше положението, щеше да разпореди да ги пипнат отново. После щеше да си разчисти сметките с Франсешка. Искаше й се да отмъсти за разрушения кораб, но това можеше да почака. Толкова години бе мечтала за днешния ден.

Тя върна оръжието на гарда.