Клайв Къслър - Синьо злато

— Ще ти обясним, след като намерим Франсешка. Можеш ли да вървиш?

— И пълзешком ще изляза от тая помийна яма. Чудесни премени! — каза тя за белите им одежди. — С тяхна помощ ли преодоляхте охраната отпред?

— Нямаше охрана.

— Предполагам, че не са искали да споделят отговорността с двата изрода.

— Всъщност, ние попаднахме тук по една случайност. Видяхме, че си на път да загубиш играта на гоненица с приятеля си. Грабнах един арбалет от стената и изчаках, да ми го нагласиш добре за изстрел. — Остин взе пистолета на един от убитите и предложи: — Какво ще кажете да вдигнем гълъбите, преди да е пристигнала потерята?

Гемей кимна и закуцука към изхода, подкрепяна внимателно от двамата мъже. Дверите се отвориха и вътре влезе Бринхилд. Беше сама, но от това не ставаше по-малко внушителна, докато крачеше през залата. Хвърли бегъл поглед към убитите, приближи се и застана срещу тях с широко разкрачени, като два дънера, мускулести крака и ръце на хълбоците.

— Това вероятно е резултат от вашите усилия — забеляза тя.

— Съжалявам за бъркотията — отвърна Остин.

— Те бяха тъпаци. И да не бяхте ги убили, аз щях да го сторя. Не се подчиниха на нарежданията ми и оскверниха това свято място.

— И все пак, известно ми е, колко трудно се намира днес квалифицирана работна ръка.

— Не толкова трудно, колкото си мислите. Не се забелязва недостиг на убийци. Как влязохте тук?

— През вратата. Що за място е това?

— Това е сърцето и душата на империята ми.

— Значи, трябва да сте неуловимата Бринхилд Сигурд — констатира Остин.

— Така е, а и аз знам кои сте вие, мистър Остин и мистър Завала. Наблюдаваме ви, откакто посетихте инсталацията в Мексико. Много любезен жест от ваша страна е да ни почетете с посещение и тук.

— Не си струва даже да говорим. Трябва да ни кажете, кой е планирал този интериор. Какво ще кажеш, Джо, ранно семейство Адамс или късен Дракула?

— Мислех си по-скоро за чудовищен модернизъм. Направената във форма на кораб масичка за кафе е приятен акцент.

— Корабът символизира миналото, настоящето и славното бъдеще — заяви Бринхилд.

— Много удачен символ — изсмя се Остин. — Корабът не може да отплава наникъде, както и цялата ви империя.

— Започвате да ми досаждате, хора от НАМПД.

— Същото разправях на Джо, преди да се появите. Не искаме да злоупотребяваме с гостоприемството ви. Ако ни позволите, смятаме да тръгваме. На конете!

Завала, който беше най-отпред, се опита да заобиколи Бринхилд. По навик й отправи характерната си усмивка. Бринхилд е изрод, каза си той, но от друга страна е жена. Прочутото очарование на Завала бе използвано нахалост. Тя се пресегна и го сграбчи за ризата. Разтърси го като териер мишка, след което го запрати на пода с огромната си сила. Завала скочи веднага на крака. Истински джентълмен, когато става дума за жена от всякаква възраст или габарит, той се усмихна отново:

— Разбирам как се чувствате, но това не е подходящ начин да сложим край на нашата дружба.

В отговор Бринхилд го прасна циганската през устата. Джо отстъпи няколко крачки и обърса протеклата кръв. Бринхилд стисна десния си юмрук за нов удар. Остин пристъпи, за да помогне на Джо. Той наблюдаваше ръцете й, така че, когато изхвърли крак в класическо движение от кикбокса, не беше подготвен. Ботушът й се стовари в гърдите му. Усети как ребрата му изпращяват, още преди да се удари във вратата и зъбите му да изтракат здраво.

Като видя Остин да пада, Завала забрави всичките си предразсъдъци във връзка с удрянето на жени.

— Това прави два непозволени удара — тихо отбеляза той.

Джо бе финансирал обучението си в Нюйоркския морски колеж, с помощта на юмруците си в средна категория на професионалния ринг. Той беше спечелил повечето си срещи и много от тях — с нокаут. След ония времена, бе понатрупал килограми, но все още успяваше да поддържа бойното си тегло малко под осемдесет. Висок беше метър и седемдесет и пет, което осигуряваше на Бринхилд преимущество от тридесет и пет сантиметра. Превъзхождаше го и в тегло. Вероятно двадесетина килограма и нито грам от тях тлъстина.

Инерцията от ритника даде възможност на Бринхилд да нанесе с цялата мощ на тялото си десен прав удар, чиято цел бе да откъсне главата на Джо. Старите рефлекси на Завала се връщаха. Той предугади удара, наведе се и го пусна над главата си, а след това нанесе ляв в стомаха на Бринхилд. Това почти му счупи китката, но наруши ритъма на противника. Тя нанесе мощен ляв във въздуха. Като заби брадичка в гърдите и вдигна ръце пред лицето си, той опита тройна комбинация, с чиято помощ бе повалил не един опонент в студентските си години. Бърз ляв прав, късо дясно кроше и ляв ъперкът.