Клайв Къслър - Синьо злато

Тя държеше копията и щита в готовност. Гемей очакваше, че останали без оръжията си, нападателите й ще се поколебаят за миг, но долови рязко движение и островърха топка от боздуган на верига се стовари върху щита й. Ударът я отхвърли назад и тя падна на дясно коляно. Гемей успя да задържи щита над себе си, което й спаси живота, а вторият свиреп удар направи на трески външния слой дърво.

Братята бяха заменили копията си с боздугани — оръжие, създадено да пробива брони. Моторите се нахвърлиха отгоре й, преди да успее да се изправи. Още веднъж снабдените с шипове топузи се стовариха върху щита й. Той я предпази за последен път и при втория удар се разлетя на парчета. Привързана от кожените гривни към ръката й, остана само безполезната рамка.

Гемей сграбчи едното копие и го насочи под ъгъл. Мотоциклетистите преустановиха за момент атаките и се стрелнаха насам-натам. Единият се насочи към нея. Копието го проследи като стрелка на компас. Гемей затаи дъх. В последния миг нападателят отклони машината си. Появи се вторият. Тя се обърна към него и отново профуча първият. Класическа атака по фланговете. Още бавеха решителното нападение. Може би продължаваха да изучават реакциите й.

Единият мотор мина пред нея, като ездачът му вероятно си въобразяваше, че е достатъчно далеч от обсега на копието. Вместо да го мушне, Гемей вдигна оръжието над рамо и го запрати по него. Той се движеше бързо, а прицелът се оказа нисък. Копието удари спиците на предното колело. То направи на трески копието, но преди това тънката гума с дълбок грайфер застана под ъгъл към хоризонталната ос. Мотоциклетът се препъна, а ездачът му излетя над кормилото. Машината се плъзна, оставяйки следа от червени и бели искри. Гемей видя мъжа да се удря в пода, където остана неподвижен.

Вторият мотор спря и насочи светлината от фара към проснатата фигура. Близнакът слезе от машината, но още преди да коленичи до сгърченото тяло, той знаеше, че е мъртъв. Усетил го бе със собствената си настръхнала кожа. Последва стенание, преминало във вой. Докато останалият жив Краджич виеше като вълк, по гърба на Гемей премина тръпка. Запромъква се към кърмата на кораба с надеждата, че щом се озове на борда, ще открие някакво друго оръжие. Нападателят забеляза движението й и моментално се метна на седалката. Гемей държеше копието насочено пред себе си. Когато той премина отпред, усети рязък удар. Беше отсякъл върха с къса бойна секира. Спря и я вдигна над глава с две ръце. После отново се втурна в атака.

Тя се затича към задната част на кораба. Той я настигна и я събори на пода. Остра болка прониза коленете и лактите й, когато се стовари върху коравия под, но имаше и по-голяма грижа. Над нея се изправи една фигура.

— Мой брат… е мъртъв…

Говореше с прекъсвания, сякаш очакваше допълнение от другия.

— Ти уби… сега аз убия теб. Започвам… с крака. Един по един. После ръце.

В черните си, кожени панталони, той приличаше на палач. Металните зъби лъщяха в очакване. Гемей се опита да се претърколи встрани, но той настъпи глезена й и тя извика от болка.

Когато вдигна секирата се чу свистене и мъжът ахна от изненада. Свободната му ръка напипа стърчаща от главата му стрела, но в този миг вече беше мъртъв.

Блясъкът в зачервените му очи угасна и той се отпусна на колене. Гемей се претърколи, когато секирата издрънча на пода. Дочу стъпки, едни силни ръце я вдигнаха и тя видя познатата усмивка на Завала. После се появи и Остин. В ръцете си държеше старинен арбалет.

— Как си? — попита той.

— Един добър пластичен хирург ще ме оправи. — Забеляза заетото от пазача оръжие в ръцете на Джо. — Не че искам да се покажа неблагодарна, но защо си играете на Вилхелм Тел, след като разполагате с това нещо?

— Много разсейва куршумите — отвърна Завала. — Много е добро за спиране на атака, но не го бива за снайперски цели. Щях да стрелям, ако Кърт не бе улучил. — Завала клекна край убитите близнаци. — Предполагаше се, че ще улучиш ябълката върху главата.

— Следващия път ще се прицеля по-високо — отвърна Остин, докато хвърляше арбалета настрани.

Тя целуна и двамата по бузата.

— Приятно ми е да ви видя, макар че се налага да ви търпя тъпите шеги.

Остин огледа убития при мотора.

— Изглежда и сама се справяш не зле — констатира той.

— Щях да стана на парчета — отвърна Гемей, като сама се чудеше, че се шегува с възможността да я нарежат на части. — Къде се намираме?

— Езерото Тахо.

— Тахо! Как ме открихте?