Клайв Къслър - Синьо злато

Крошето пропусна целта, но ъперкъта попадна точно в брадичката на Бринхилд. Погледът й се изцъкли, но само за миг. Тя направи крачка назад и с удар право в сърдечната област му спря дъха. Докато се мъчеше да вдиша, тя преодоля отпуснатия му гард и го удари в стомаха. Завала пое удара с мощната си коремна преса и опита два последователни удара отново в брадата. И двата неточни. Бринхилд беше изненадана от реакциите и опита на Джо, но след като установи възможностите му, реши да се възползва от своите предимства. Тя увеличи дистанцията и прибегна до далекобойната си артилерия.

Завала схвана стратегията и опита близък бой, като се целеше в ченето й, но всеки път срещаше крилата на вятърната мелница, които го държаха на безопасно за нея разстояние. Лявото му око бе полузатворено, а от носа му течеше кръв. Успя да прокара един удар в шията на Бринхилд, но това му бе платено с друг в главата. Независимо от ръста си, тя беше по-бърза от всеки в средна категория, когото бе срещал. Едновремешните запалянковци казваха, че един добър голям мъж, винаги ще надделее над един добър по-дребен. Завала се помоли тази максима да не е приложима и за голяма жена.

Упорито продължаваше, но вялите му удари разцепваха въздуха. Нямаше да издържи повече от минута. След това ще го довърши с един-два ритника.

Съвсем неочаквано Бринхилд отпусна гарда. Преди Завала да успее да се възползва, тя се свлече на пода. Джо гледаше глупаво и бършеше потта от чело. Зад Бринхилд забеляза Гемей, хванала с две ръце един от дървените щитове.

— Има различни начини да се размаже една викингска кучка — заяви тя с гняв в погледа.

Остин бе успял да се изправи. Притиснал с ръка счупените си ребра, той огледа другите двама и каза:

— Дано да се чувстваме по-добре, отколкото изглеждаме.

— Ще се чувствам много по-добре, когато се измъкнем оттук — каза Завала с подпухнали устни.

— Чакайте малко! — нареди Остин и се огледа. — Трябва да отклоним с нещо вниманието им.

Без капка колебание, той приближи един от мангалите хвана желязната му стойка и изсипа огъня върху палубата. После се качи на борда и струпа дървените щитове на купчина. Езиците на импровизираната клада близнаха мачтата и платното. След миг то вече пламтеше. Черен, задушлив пушек се издигна към тавана и започна да се стеле под него.

Като свърши тази работа, Остин поведе останалите към изхода. Зачакаха в пълнещата се с дим зала. След няколко минути вратите се отвориха и вътре нахлу крещяща група пазачи. Притокът на въздух даде нови сили на пожара и подгони черните талази пушек през помещението. Затичалите се право към кораба охранители изобщо не забелязаха трите фигури, които се измъкваха през широката врата.

В сводестото пространство на подводната лаборатория, безпокойството на Франсешка нарастваше. Още един, последен детайл и планът й щеше да бъде на стъпка от изпълнението си. Но тя не смееше да я направи, преди да се убеди, че другите са в безопасност. Особено след неочакваното излизане на Бринхилд. Огледа се. Персоналът беше залисан около директорите, които се мотаеха наоколо и час по час обръщаха по някоя чаша обезсолена вода, сякаш бе скъпо шампанско. Веселбата нямаше да трае вечно. Някой щеше да забележи какво прави при командния пулт. Разговорите изведнъж спряха и тя се обърна, за да види трите странни фигури, излезли през вратата на служебния асансьор. При вида на приятелите си, тя зяпна. Бяха почти неузнаваеми. Гемей куцаше, а красивата й тъмночервена коса приличаше на извадена от миксер. По ръцете и краката й личаха пресни рани. Белите дрехи на Завала и Остин бяха цели в кръв и мръсотия. Лицето на Джо бе подпухнало, а едното му око — смигаше коцкарски.

Те си пробиха път през тълпата и застанаха пред Франсешка. Остин успя да се усмихне.

— Съжалявам, че закъсняхме! Попаднахме на няколко, хм, препятствия.

— Слава богу, че сте тук!

Остин обгърна раменете й.

— Нямаме намерение да оставаме. Отдолу ни чака такси. Ще дойдеш ли с нас?

Франсешка отвърна:

— Имам още нещо да свърша. — Тя се обърна към пулта и въведе поредица цифри в компютъра. Загледа се в контролните прибори и като се убеди, че всичко се развива по план, каза: — Готова съм!

Завала държеше автомата, насочен към хората от „Гогщад“ в случай, че някой изведнъж бъде обзет от пристъп на смелост. Остин разглеждаше с любопитство членовете на борда на директорите. Те му отвръщаха с препълнени с омраза погледи. В един момент англичанинът Гримли пристъпи напред. Той почти завря нос в лицето на Остин и заяви: