Клайв Къслър - Синьо злато

Гемей беше по средата на разстоянието до кораба, когато долови звука на стартиран мотор. Бензиновото стакато беше още по-впечатляващо, поради ехото на каменните стени. Два фара светнаха насреща от двете й страни и започнаха бавно да я доближават.

Мотоциклети!

Можа да различи силуетите на двамата мотористи. Почувства се като елен на пресечка. После моторите нададоха вой и се устремиха към нея като ракети.

Погледът й се прикова върху островърхите копия, стърчащи пред ръкохватките на мотоциклетите.

Ездачите им я приближаваха, подобни на гротескни карикатури на рицари в турнир. В мига, в който почти усети, как копията пронизват стомаха й, мотоциклетите рязко завиха встрани. Бързо обърнаха и отново се насочиха към нея. Профучаха от двете й страни, кръстосаха пътища в прецизна маневра, отново обърнаха и спряха. Двигателите работеха на празен ход и двата фара отново я гледаха като очи на огромна, мъркаща котка.

Братята Краджич яздеха Ямаха 250. Кросови машини, използвани от охраната за обхождане на огромния пресечен терен на имението. Копията бяха заети от стенната колекция в залата. Близнаците нямаха въображение и действията им следваха стереотипна формула, независимо дали ставаше дума за малолетно момиче или старец: заплашваш — довеждаш до ужас — измъчваш — убиваш.

От тъмнината вляво се разнесе глас:

— Ако бягаш бързо…

Отдясно допълниха:

— … може би няма да те стигнем.

Каква прекрасна възможност, помисли се Гемей. По гласовете разбра, че отново си има работа с двамата металозъби кретена, които бяха нахлули в дома й. Очевидно им трябваше известно предизвикателство в играта.

— Искам да ви видя! — извика тя.

Единствен отговор беше равномерният шум от двигателите. Братята бяха свикнали, жертвите им да се побъркват от страх и да молят за милост. Не знаеха как да постъпят с искания от тяхна страна, особено от страна на беззащитна жена. И ето че приближиха моторите си и застанаха на няколко метра от нея.

— Кои сте вие? — попита Гемей.

— Ние сме смърт — отвърнаха те в един глас.

Краткият отдих бе свършил. Двигателите ревнаха, мотоциклетите се изправиха на задните си гуми. После отново стъпиха и на двете, разнесе се миризма на изгоряла гума, отново кръстосаха пътищата си и започнаха да описват кръгове. Целта бе Гемей да се върти около себе си, докато загуби свяст и да се строполи на пода в безформена, цивреща купчина. Тя отказа да им играе по свирката, остана неподвижно загледана напред с отпуснати ръце. Минавайки покрай нея, те хвърляха задушливи газове в лицето й. Трябваше да мобилизира всичките си сили, за да не побегне. Биха я настигнали на секундата, за да я ударят с копията си в краката.

Когато разбраха, че няма да побегне, те започнаха да посягат с копията. Единият мина толкова близо, че разпра предницата на ризата й. Тя бързо прибра стомах. Така нямаше да стане. Тръгна напред. Нарочно вървеше с равномерна стъпка, за да не наруши техния ритъм. Доволни от новата игра, те кръстосваха пътища под носа й, отдръпваха оръжията си в последния миг. Тя продължаваше пътя си с глава, готова да се пръсне от шума на моторите. Не спираше. Знаеше, че могат да я убият всяка секунда.

Чу наближаващия отзад и отдясно мотор. Рискува и рязко спря. Той не прецени правилно и описа широк завой. Синхронът на братята беше нарушен и те започнаха да се движат безредно насам-натам. Гемей се шмугна бързо под извития нос на кораба, с намерение да се прехвърли на борда му, но отгоре видя редица щитове, окачени над отворите за гребците. Сега разбра защо й бяха позволили да приближи толкова кораба. Знаели са, че не може да се качи лесно на него.

Единственият начин да го направи беше, като използва рампата при кърмата. Може би са се надявали да се затича натам. Понечи да го стори и те се втурнаха да пресекат пътя й. Гемей сграбчи един от щитовете, вдигна го пред себе си и застана с гръб към кораба. Близнаците се насочиха към нея с вдигнати копия. Тежкият щит, направен от дебело дърво и укрепен с желязо, беше предназначен за як норвежец, а не за крехка жена. За щастие, Гемей беше висока и тренирана. Тя успя да прокара лявата си ръка през кожените гривни и да постави щита пред себе си.

Точно навреме!

Двете копия се забиха в щита едновременно. Мощта на удара я блъсна в кораба и изкара въздуха от дробовете й.

Моторите завиха надясно и ляво, обърнаха и отново се насочиха към нея. Гемей остави щита на земята, застъпи го и изтегли двете копия. За разлика от щита, копията бяха изненадващо леки, с тънки дървени стволове и остри накрайници от бронз. Вероятно са били направени за хвърляне, а не за удар отблизо.