Клайв Къслър - Синьо злато

— Да. Трябваше да се внесат някои малки промени в начина им на работа. Била сте доста близо до положителния краен резултат.

— Значи, с течение на времето, щяхме да го постигнем?

Франсешка помисли по това.

— По-скоро не. Вашият процес и моят са като две успоредни прави. Колкото и да ги доближавате, те не се пресичат. Сега, след като направих онова, което обещах, ваш ред е да изпълните договореното.

— Ах, да, договореното! — Бринхилд вдигна слушалката, усмихна се и впила студен поглед в лицето на Франсешка, каза: — Предайте на братята Краджич, че жената от НАМПД е изцяло на тяхно разположение.

— Чакайте! — Франсешка сграбчи мускулестата ръка на другата жена. — Вие ми обещахте!

Бринхилд се освободи с лекота.

— Но в същото време ви напомних, че не можете да ми имате доверие. След като ми предадохте знанията си, вашата приятелка е без значение за мене. — Тя отново поднесе слушалката към ухото си. Усмивката й изчезна изведнъж и тя се намръщи. — Какво искаш да кажеш? — викна тя. Тъмна сянка покри лицето й. — Кога?

Закачи слушалката на колана си.

— С вас ще се оправя после! — обеща на Франсешка тя и се отправи с маршова стъпка към асансьора.

Франсешка се вцепени. После, проумяла предателството на Бринхилд, тя отново бе завладяна от дивата ярост, потискана цяло десетилетие. Ако Гемей е мъртва, още по-лесно ще осъществи решението си. Стиснала решително зъби, тя тръгна в лабиринта от тръби.

Гемей изпита почти облекчение, когато двамата яки пазачи дойдоха да я отведат. Беше отчаяна, че няма никакъв начин да се измъкне от тази стая, освен ако не взриви вратата. Реши, че ще трябва да поговори с шефовете от НАМПД за снабдяването им с някои от хитроумните малки приспособления на Джеймс Бонд. Но този въпрос засега оставаше на втори план. Би имала възможност да опита да избяга, единствено ако се окаже по някакъв начин вън от това помещение.

Когато охранителите я поведоха през лабиринт от коридори, сърцето й се сви — щеше да се загуби за броени секунди. Спряха пред две бронзови врати, високи поне два метра и половина. Върху повърхността им изпъкваха барелефи с митологическа тематика. Преобладаваха черепите, но за разнообразие, тук-там се виждаше по някой великан или джудже, странни чудовища, разярени коне, повалени дървета, рунически надписи 124 124 Рунически надписи — Писменост, използвана от древните скандинавски народи. и мълнии, окръжаващи централния мотив — елегантен кораб с платно.

Единият мъж натисна бутон в стената и дверите се отвориха безшумно навътре. Вторият гард я побутна с оръжието си към вратата.

— Не е наша идея! — каза той, с нещо като съжаление в гласа. Дверите хлопнаха зад гърба й. Тя се огледа.

— Очарователно — измърмори Гемей.

Намираше се в огромно като стадион помещение. Можеше да го обхване с поглед, благодарение на факлите, наредени по стените околовръст. В средата на помещението, осветен от четири високи мангала, се виждаше кораб с опънато платно. Изглеждаше като близнак на оня от вратите.

Преди да стане океански биолог, Гемей беше морски археолог и сега начаса разпозна викингски кораб или отлично изработено негово копие. Запита се дали не е в музей. Не, беше по-скоро някаква изискана гробница. Може би корабът изпълняваше ролята на саркофаг, както е било обичайно за древните норвежци. Отчасти водена от любопитство, но най-вече поради липса на алтернатива, тя се насочи към кораба.

Докато напредваше в самотата на помещението, от дебрите на неговите сенки неотстъпно я наблюдаваха два чифта зачервени очи. Същите я бяха гледали жадно на телевизионния екран, докато тя се измъчваше в килията си. Близнаците Краджич бяха прекарали часове наред пред този екран. Бяха попивали с поглед всяка нейна черта, от яркочервената й коса до дългите, стройни крака. Но в това воайорство липсваше сексуален елемент — би било прекалено човешко. Те се интересуваха преди всичко от причиняването на болка. Приличаха на куче, обучено да лежи часове с парче месо под носа, докато стопанинът му нареди да го изяде. При непосредствената близост на Гемей, садистичните им наклонности изплуваха. Двете жени им бяха обещани. След като Бринхилд беше в лабораторията, те решиха да си вземат играчката без позволение.

Наредиха да им я доведат в голямата зала. Охраната се подчини с известна неохота. Малката армия, охраняваща „Гогщад“, която понякога протягаше пипала и навън, както стана в Аляска, се състоеше изцяло от бивши военни, изтеглени от елитни части по цялата земя. Тук имаше френски легионери, американци от специалните части, тюлени, червеноармейци, британски парашутисти и различни други наемници. В спалните си помещения те се шегуваха, че дисциплинарното уволнение от армията е минимум изискване за постъпване на работа при тях, а излежаването на присъда си е чиста препоръка. Те убиваха по заповед, но се смятаха за професионалисти, които просто си вършат работата, за която им плащат. Краджич бяха нещо по-различно. Всеки знаеше историите за кланетата и убийствата в Босна, а за специалните им задачи при „Гогщад“ се шушукаше много. Известни бяха тесните им връзки с Бринхилд.