Клайв Къслър - Синьо злато

— Не лорд Гримли, имам предвид дни.

Около масата се разнесе приглушен ропот.

Лицето на Гримли се украси от мазна усмивка.

— Моля, не обръщайте внимание на забележката ми и продължете нататък! — каза той.

— С огромно удоволствие. Както ви е известно от моите месечни отчети, плановете ни се изпълняваха безпроблемно, но бавно. Всеки ден придобивахме нов водоизточник, но танкеровата флотилия се изграждаше бавно. Проблем създаваше производството на гигантските балони, с които да се транспортира вода през океаните. Едва сега разполагаме с технология, която ни позволява да произведем такива съоръжения. А съвсем неотдавна, дейността ни привлече вниманието на Националната агенция по морско и подводно дело.

Един американски магнат от сферата на недвижимите имоти, на име Хауъз, пръв схвана значението на казаното.

— НАМПД? Как са научили за нас?

— Историята е много дълга. Всеки един от вас ще получи информация с подробности. Засега е достатъчно да споменем, че хората от тая организация проявяват изключителен напоризъм и много им върви.

— Това е сериозно! — отбеляза американецът. — Преди беше вестникарското любопитство, а сега пък НАМПД.

— Вестникът няма да каже и гък, нито пък някой друг. Всичките им материали по случая са унищожени. Що се отнася до НАМПД, тяхната дейност също е неутрализирана.

— И все пак е дяволски тревожно! — заяви Хауъз. — Похарчихме милиони, за да запазим работата си в тайна. А сега, точно когато не трябва, тя може да излезе наяве.

— Съгласна съм с вас от цялото си сърце — отвърна Бринхилд. — Направихме всичко възможно, да останем в сянка, но операция от такъв мащаб не може вечно да остане скрита. Изградената от нас фасада, за прикриване на дейността ни от погледа на обществото, започва да се пропуква. Винаги е било въпрос на време, така че аз не съм изненадана, но необходимостта да се бърза става очевидна.

— Искате да кажете, че ускоряваме нещата, заради интереса от страна на НАМПД?

— Не. Искам само да кажа, че събитията започнаха да се развиват изключително в наш интерес.

Пръв се сети германският банкер Хаймлер.

— Има само една възможност за такъв рязък скок — започна той с изражението на боа при вида на жив заек. — Овладели сте обезсоляващия метод на доктор Кабрал.

Бринхилд изчака да заглъхне възбуденото оживление около масата.

— Нещо повече — отвърна тя. — В настоящия момент доктор Кабрал сама доизпипва своя процес в нашата лаборатория.

— Кабрал? — учуди се германецът. — Четох във вестниците, че е жива, но…

— Жива е и напълно здрава. Съгласи се да работи за „Гогщад“, тъй като само ние притежаваме анасазиум. В момента подготвя демонстрация. След малко ще ви покажа това необикновено постижение. Разговарях с доктор Кабрал преди срещата ни. Каза, че ще бъде готова до час. Междувременно, чувствайте се поканени да се подкрепите в трапезарията. Аз ще проверя как вървят нещата и скоро ще бъда отново с вас.

Докато директорите напускаха залата, Бринхилд излезе пред главния вход на комплекса. Няколко тъмнозелени джипа бяха наредени на паркинга. До всеки от тях стояха прави шофьор и охранител.

— Всичко ли е готово? — попита тя гарда при първата кола.

— Да, мадам, готови сме да закараме гостите всеки момент.

Подземното трамвайче осигуряваше най-бързо достъп до лабораторията, но то бе предназначено да превозва малки групи от работещите в нея. Голяма група като тази на директорите, трябваше да се транспортира с коли. Бринхилд не оставяше нищо непроверено. Тя седна до шофьора в първата кола и му нареди да я откара до езерото. След малко джипът спря на ръба на полегатия хълм, нависнал над водната повърхност. Спусна се по късата стълба до кея и влезе в постройката. Тя всъщност скриваше асансьорите, обслужващи лабораторията. Бринхилд отмина яйцевидната клетка и се отправи към големия товарен асансьор. Не след дълго вече крачеше към централната част на лабораторията. Под сводестия й покрив ясно се усещаше възбуда.

Франсешка работеше пред централния пулт. Когато забеляза Бринхилд, тя каза:

— Тъкмо щях да ви повикам. Мога да проведа демонстрацията преди срока.

— Напълно ли сте сигурна, че ще бъде успешна?

— Ако искате, ще ви покажа още сега.

Бринхилд обмисли предложението и каза:

— Не, нямам търпение да им видя физиономиите, когато се уверят в успешния резултат от работата ни.

Франсешка не обърна внимание на множественото число на притежателното местоимение и потвърди: