Клайв Къслър - Синьо злато

— Търси!

Гардът тръгна неохотно по коридора и спря пред врата с цифров номератор. Изкуши се да каже, че не знае комбинацията, но един поглед към мълниите в очите на Остин го разубеди начаса. Набра кода и вратата се отвори. Стаята беше пуста.

— Това е килията — заяви пазачът с разтревожен вид.

Блъснаха го настрана и огледаха помещението. Стаичката очевидно се използваше като килия, защото не се отваряше отвътре. Завала отиде до леглото, взе нещо от възглавницата и се усмихна.

— Била е тук. — Тъмночервеният косъм между пръстите му не можеше да се сбърка.

Остин се обърна към пазача.

— Къде са я отвели?

— Не знам — намусено отговори мъжът.

— Имай предвид, че думите, които сега ще произнесеш, може да са ти последни. Така че, обмисли ги!

Гардът разбра, че ще го застрелят, без миг колебание.

— Аз да не би да ги крия тия изроди? — каза той.

— За какво говориш?

— Братята Краджич. Завели са я в голямата зала.

— Кои са тия?

— Двойка убийци, които вършат мръсната работа за шефката — отговори пазачът с очевидно отвращение.

— Кажи ни как се стига до там!

Мъжът им обясни. Остин му каза да очаква втора визита, ако ги е пратил за зелен хайвер. Оставиха го в стаята, затвориха вратата и хукнаха по коридора към асансьора. Не знаеха, кои са братята Краджич и не им пукаше. В едно бяха сигурни. Каквото и да са замислили по отношение на Гемей, то не беше за добро.

Петдесетината мъже, събрани на палубата на викингския кораб, бяха облечени в официални тъмни костюми, вместо в бойни доспехи и наметала, но сцената спокойно би могла да се вземе от някой варварски празник с хилядолетна давност. Светлините на факлите се отразяваха от лъскавите остриета на окачените по стените средновековни оръжия и играеха по лицата на мъжете. Театралният ефект не беше произволен. Бринхилд бе замислила цялото помещение като сложна сценична постановка, с нея самата в ролята на режисьор.

В състава на борда на директорите на „Гогщад“ влизаха някои от най-прочутите имена на съвремието. Те се бяха събрали от всички континенти и много страни. Висши ръководители на мултинационални корпорации, търговски представители, чиито тайни операции им даваха власт по-голяма от тази на много правителства, политици, настоящи и от миналото, дължащи кариерите си на плутокрациите 122 122 Плутокрация — Влиятелна, господстваща група богаташи в една страна. — истински управници на страните, от които произхождаха. Сред тези хора имаше представители на всяка раса, но независимо от лицата и цвета на кожата им, те всички споделяха една обща черта: неутолима алчност. Всяка тяхна дума или надменен жест, даваха израз на една и съща култивирана арогантност.

Бринхилд се бе изправила на палубата, начело на масата.

— Добре дошли, господа — приветства ги тя. — Благодаря ви, че се отзовахте веднага на поканата ми. Известно ми е, че мнозина от вас пристигат от много далеч, но ви уверявам, че пътуването си е струвало труда. — Тя огледа лицата на присъстващите, видимо доволна от алчността, с мъка прикривана зад изкуствени усмивки и остри като кинжали погледи. — Тук събраните представляваме сърцето и духа на „Гогщад“, едно невидимо правителство, по-могъщо от което и да е познато на света. Вие сте нещо повече от корпоративен елит. Вие сте жреци в тайно братство на посветени, като рицарите тамплиери 123 123 Тамплиери — Членове на военно-монашески орден „Рицари на Соломоновия храм в Йерусалим“, основан в 1118 или следващата година от кръстоносци за защита на поклонниците в Светите места. Орденът е затворено общество, в което новопостъпващите се посвещават в особен ритуал. Вътрешният живот на ордена също остава забулен в тайна. .

— Простете, че си позволявам да прекъсна вълнуващото ви изложение в самото му начало — обади се един английски оръжеен търговец, с очи на риба и име Гримли, — но вие не ни казвате нищо ново. Надявам се, че не съм пътувал цели десет хиляди километра, само за да чуя каква изключителна компания сме ние.

Бринхилд се усмихна. Директорите бяха единствените хора на тая земя, които можеха да й говорят като равни.

— Не, лорд Гримли, събрах ви тук, за да ви съобщя, че реализацията на нашите планове рязко ускори ход.

Англичанинът не беше впечатлен. Дългият му нос душеше във въздуха, сякаш долавяше някаква неприятна миризма.

— Първоначално казвахте, че ще ни трябват години, за да сложим ръка върху водоснабдяването в световен мащаб. Сега срокът се променя в месеци. Това ли трябва да разбирам?