Клайв Къслър - Синьо злато

Траут подаде глава от кораба.

— Наближаваме целта — каза той, като гледаше часовника си. — Три минути до старта!

— По-готови сме от когато и да е — отвърна Остин. — А ти как си, Пол?

— Екстра съм, капитане! — каза той с крива усмивка.

Пол беше много далеч от екстра. Независимо от безстрастната си физиономия на янки 118 118 Янки — Понятие за обозначаване на гражданин на САЩ в най-широк смисъл. В най-тесен — жител на Ню Ингланд. , той много се тревожеше за Гемей и ужасно му се щеше да тръгне с тях. Знаеше, че с неизползваемата си ръка, само щеше да им се пречка. Остин го убеди, че имат нужда от някого над повърхността, който да извика помощ, ако нещата се закучат.

Докараха кран за прехвърляне на подводницата от колесара върху сала. Корабът напусна пристанището рано сутринта, когато там още нямаше хора. После вися край брега, докато дойде време за обичайния му курс. Въпреки тежкия си товар, салът надигаше предната си част и я сучеше наляво и дясно, докато корабът го теглеше с борда си.

Остин и Завала трябваше здраво да се хванат, когато застанаха отзад, всеки над един от понтоните. По даден сигнал, те ги прободоха едновременно с водолазните си ножове. Въздухът започна да излита със свистене, което бързо премина в бълбукане. Притиснати между водата и сала, понтоните се свиваха. Когато дъното на сала докосна водата, те отвързаха коланите, които крепяха подводницата към него, мушнаха се бързо вътре и затвориха херметическия люк.

Предната част на сала се надигна. След това, когато понтоните се свиха напълно, отново застана в хоризонтално положение и започна да потъва. Примитивен начин за спускане във вода на такъв съвършен морски съд, но свърши работа. Моребусът запази хоризонтално положение, докато салът потъваше и после бе измъкнат напред от кораба. Подводницата се разклати от водната следа на големия кораб и потъна в пяната, разбивана от кърмовите колела. Докато отиваха към дълбокото, цветът на водата премина от синьо-зелен в тъмносин.

Остин регулира баласта и подводницата увисна на петнадесет метра под повърхността. Завала натисна контролния лост и се чу жуженето на електродвигателите, които подкараха машината към брега. Имаха късмет да не се натъкнат на насрещно течение, което би създало проблем за облия, почти тъп нос на подводницата. Поддържаха постоянна скорост от десет възела. След половин час, петте мили до брега бяха преодолени.

Докато Завала управляваше, Остин проучваше екрана на сонара. Скалистият бряг се спускаше вертикално на повече от сто метра под водата, където рязко преминаваше в широка хоризонтална площадка. Сонарът откри някакъв огромен предмет, разположен точно под плаващия кей. След миг погледнаха нагоре и видяха сянката на кея и понтоните му, откроени на фона на дневната светлина. Остин се надяваше, първоначалната му оценка да излезе вярна и пазачът да е прекалено отегчен, за да забележи каквото и да било. Завала спускаше подводницата по спирала, а Остин разпределяше вниманието си между личните наблюдения и тези на сонара.

— Задръж на тая дълбочина. Бързо! — каза Остин.

Завала откликна на секундата и подводницата се завъртя на място, като гладна акула.

— Много се приближихме до дъното ли?

— Не точно. Дръпни я навътре и спусни още петнадесет метра.

Моребусът се отдалечи от брега и зави, така че застанаха с лице към площадката.

— Madré de Dios! 119 119 Madré de Dios (исп.) — Майко Божия. — извика Завала. — Когато бях в Тексас последния път, стадионът си беше още там.

— Съмнявам се, че ще намериш палави каубойки вътре — отвърна Остин.

— Прилича на онова, което се пръсна от жега при Баха. Неприятно ми е да го призная, но ти пак имаше право.

— Просто късмет.

— Не знам с колко късмет разполагаш, но трябва да влезем вътре в това нещо.

— Няма по-подходящ момент от настоящия. Предлагам, да погледнем отдолу.

Завала кимна и натисна лоста. Моребусът се плъзна надолу и застана точно под масивната конструкция. Беше построена от полупрозрачен зелен материал, който излъчваше мътно сияние. Макар да не отговаряше точно на сравнението на Завала, съоръжението би представлявало впечатляващо инженерно постижение, дори на сушата. Както при Баха, постройката се крепеше върху четири опори.

— Върху външните два крака има отвори — каза Остин. — Сигурно, както и в Мексико, оттам черпят вода или изхвърлят използваната.

Завала докара подводницата до пета подпора, в самата среда на съоръжението. Включи двата прожектора и каза: