Клайв Къслър - Синьо злато

Сменникът, някогашна зелена барета, вдигна глава към поредната пристигаща машина.

— Май идват нови гости.

— Какво става? — попита алабамецът. — С моето спане през деня, нищо не мога да науча.

— Разни важни клечки пристигат за среща. Всичко живо е на нокти, охранителният обръч е стегнат като кучи гъз. — Погледна към езерото. — Ето я й „Кралицата на Тахо“, като по часовник.

Взе бинокъл и го фокусира върху движения от водни колела кораб, който пълзеше по курса си на север. „Кралицата на Тахо“ беше като извадена от списание. Белият й лак приличаше на глазура от торта. Светлосиня ивица разделяше двете затворени палуби. Два високи черни комина бяха разположени в предната част. Двигателните колела, които пенеха застиналите води на езерото зад кърмата, бяха боядисани в сигнално червено. Релингът на горната палуба беше цял окичен с бели, сини и червени флагчета. Куп знамена се вееха по вятъра.

— Хм — каза пазачът, — няма много пътници днес.

Щеше да направи и други забележки, ако знаеше, че кораловозелените очи, които го бяха видели вчера, отново са вперени в него. Остин стоеше в рулевата рубка, разположена като кутия цигари на горната предна палуба. Разглеждаше пазачите и преценяваше степента им на боеготовност. Видя, че са въоръжени, но нехайните им пози показваха, че са отегчени до смърт.

На руля стоеше капитанът, обрулен от годините езерен ветеран от Емералд бей.

— Искате ли да намаля хода на „Кралицата“ с един-два възела?

Параходът беше очарователен анахронизъм, построен повече за удобство, отколкото за скорост. Ако намали още малко, ще спре, мислеше си Остин.

— На ваше място, бих поддържал тази скорост, капитане. Спускането няма да е проблем. — Погледна отново към кея и видя, че единият пазач си отива, а другият се скрива под сенник. Кърт му пожела да спи спокойно.

Протегна ръка към капитана:

— Благодаря за помощта! Надявам се, да не сме ядосали много обичайните ви пасажери, наемайки кораба в последната минута.

— Аз така или иначе разкарвам напред-назад старото корито, без значение кой е на борда. Освен това, този курс е много по-интересен отколкото с туристическите групи.

Това становище на капитана си имаше определена цена. Управата на линията не искаше да се лиши от своята дневна печалба, така че трябваха дълбоки джобове и обаждания от високо равнище във Вашингтон, за да се чартира парахода.

— Радвам се, че помогнах да разнообразите деня си, капитане — каза Остин. — Трябва да вървя. Пускате ни и просто си продължавате по курса.

— Как ще се върнете?

— Мислим по въпроса — отвърна Остин с усмивка.

Той излезе от рулевата и се спусна в просторния салон на долната палуба. В обикновен ден, тук щеше да е пълно с хранещи се и пиещи туристи, зяпнали околната красота. Сега в салона имаше само двама души — Джо и Пол. Завала вече беше навлякъл черния си военен неопрен с качулка, а Траут отмяташе в един списък. Остин се облече бързо. После двамата със Завала минаха през отвор в борда, през който се качваха и слизаха пътниците.

Щяха да стъпят право във водата, ако успоредно на кораба нямаше дървена платформа. Салът се държеше от понтони за океански спасителни операции — дълги и дебели найлонови тръби, всяка от които можеше да държи на повърхността няколко тона. Изграждането на това съоръжение приключи рано призори. Контос присъстваше, да не би да допуснат някоя съществена грешка в бързината.

— Как ти се вижда? — попита го Остин.

— Не е така добър, както на Хъкълбери Фин 117 117 Хъкълбери Фин — Герой на Марк Твен от няколко негови творби. Бездомен палавник и участник в разнообразни приключения, често заедно с приятеля си — Том Сойер. от плаването му по Мисисипи — отвърна Контос и поклати глава. — Но мисля, че ще издържи десетина метра.

— Благодаря за непоклатимата вяра в строителните ни способности — каза Завала.

Като слезе от сала, Контос свъси вежди.

— Внимавайте, момчета, опитайте се да не погубвате моребуса. Дяволски трудно е да изпълниш програма за изпитания, като няма какво да изпитваш.

Без опаковката си, моребусът приличаше на дебела наденица. Беше умалена версия на туристическа атракционна подводница, край бреговете на Флорида. Предназначена беше да откарва и докарва подводни екипи, работещи на умерена дълбочина. В кабината си от прозрачен полиакрил можеше да качи до шест пътника с екипировката им. Корпусът лежеше върху дебели, кръгли контейнери, в които се слагаше баласт, инструменти и друг багаж. Там бяха монтирани и двигателите. Над тях, по външната страна на корпуса, с обръчи към стената бяха стегнати допълнителни контейнери за баласт и сгъстен въздух. Двуместният кокпит беше в предната част. В задната се намираше електрическото, хидравлично и механическо сърце на подводницата, както и мокра камера за излизане и влизане под водата.