Клайв Къслър - Синьо злато

— Багажът ви е тук — обяви той. — На паркинга е.

— Бързо дойде — каза Остин. — Да му хвърлим един поглед.

Двамата със Завала тръгнаха към паркинга.

— Чакайте! — извика Пол.

Остин нямаше търпение да разгледа пратката.

— Ще ти разкажем по-късно — викна той през рамо.

Пол поклати глава и измърмори:

— Да не кажете после, че не съм ви предупредил.

Камионетката беше паркирана край бордюра. Върху ремаркето се виждаше нещо с форма и размери на две, поставени една зад друга коли. Опаковано беше с тънко кече и черен полиетилен отгоре. Остин пристъпи по-близо и тогава дясната врата на камионетката се отвори и от нея се показа позната фигура. Джим Контос, капитанът на „Морска червеношийка“, тръгна усмихнат към тях.

— О-хо! — каза Завала.

— Джим — обади се и Остин, — каква приятна изненада!

— Какво, по дяволите, става тук, Кърт? — Усмивката изчезна.

— Беше спешно, Джим.

— Е, сигурно е било, щом Руди Гън ми се обади посред изпитания в открито море и ми каза да транспортирам „Моребуса“ до Тахо, колкото е възможно по-бързо. Аз се включих в групата, да видя кой е получателят.

Остин забеляза маса за пикник и предложи да седнат. Там обясни ситуацията, като използваше снимките и своите скици за онагледяване. През цялото време Контос остана безмълвен, а мургавите му черти се свъсваха все повече, при всяка нова подробност.

— Та, това е положението — каза Остин. — Като разбрахме, че има само един път към имението, потърсихме най-близката подводница. За нещастие, тя се случи тази, която ти изпробваш.

— Защо са тия игри на „Номера на Слепеца“? — попита Контос, имайки предвид рискованите подводни операции от периода на студената война. — Защо просто не влезем?

— Преди всичко, охраната е по-сериозна, отколкото във Форт Нокс 114 114 Форт Нокс — Мястото, където се съхранява златният резерв на САЩ. . Проверихме подстъпите по суша. Комплексът е ограден и оградата е снабдена със сензори, които реагират и на намигване. Патрулира се навсякъде. Има само един път за влизане и излизане. Минава през гъста гора и се охранява здраво. Ако изпратим група командоси, много е вероятно някой да пострада. А освен това, какво би станало, ако излезе, че грешим и жените не са там и че цялата работа си е напълно законна?

— Но ти не вярваш в това, нали?

— Не.

Контос погледна към мирно плаващите яхти, после се обърна към Пол, който бе дошъл при тях.

— Мислиш ли, че жена ти е там?

— Да, и съм решен да я измъкна.

Контос погледна превръзката на ръката му.

— Мисля, че още един човек няма да ви е излишен. А и ще ви трябва помощ за лодката.

— Аз съм я конструирал — обади се Завала.

— Това ми е добре известно, но не ти си я изпитвал, така че не й знаеш номерата. Например, батериите би трябвало да издържат шест часа, а те едва докарват до четири. От казаното разбирам, че мястото е доста далеч от тук. Мислили ли сте, как ще я закарате до старта?

Остин и Завала се спогледаха весело.

— Даже вече сме разработили технологията на доставяне — каза Остин. — Искаш ли да видиш?

Контос кимна. Всички станаха от масата и се отправиха към пристана. Колкото повече приближаваха водата, толкова по-объркано ставаше изражението на капитана. Привикнал към оборудване последна дума на техниката, което използваше НАМПД, той очакваше да види някаква модерна баржа, отрупана с кранове и други съоръжения. Нямаше нищо такова.

— Къде ви е технологията? — попита той.

— Мисля, че тъкмо приближава — отвърна Остин.

Контос погледна към езерото и очите му се разшириха. Към тях се насочваше старовремски увеселителен кораб с колела. Боядисан бе в синьо, бяло и червено и цял бе окичен с развети знамена.

— Майтапите се! Искате да използвате това нещо? Че то прилича на сватбена торта!

— Доста е шарено. Но тоя старец прекосява езерото от единия до другия му край всеки божи ден. Никой не му обръща внимание. Идеално прикритие, не мислиш ли, Джо?

— Чух, че сервирали прилична закуска на борда — отвърна Завала с невъзмутимо лице.

Контос гледаше кисело приближаващото возило. После изведнъж се обърна и тръгна назад.

— Ей, капитане, къде тръгна? — викна Остин подире му.

— Да си взема банджото. 115 115 Банджо — Струнен инструмент, приличащ на издълбана круша, с опъната върху тялото кожена мембрана и издължен гриф.

Франсешка стоеше на палубата на викингския кораб и се наслаждаваше на неговите издължени, извити линии, на грациозно извисените нос и кърма, на изрисуваното правоъгълно платно. Въпреки дебелата, дървена обшивка и масивен кил, той изглеждаше почти крехък. Огледа огромната зала с арковидни тавани, пламтящите факли, високите каменни стени, украсени с древни оръжия и си помисли, как е възможно нещо толкова красиво, да бъде част от толкова смахнат и грозен замисъл.