Клайв Къслър - Синьо злато

Докато парашутът следваше дъговидната си траектория, Остин съсредоточи вниманието си върху част от бреговата ивица и гористия хълм зад нея, като се стараеше да запечата всичко в съзнанието си. Би предпочел да използва камера, вместо несъвършената си зрителна памет, но всяко движение, толкова близо до леговището на „Гогщад“, положително се вземаше под внимание. Всеки нездрав интерес от негова страна, като например насочването на обектив в тази посока, би вдигнал тревога. Мина край дълъг кей, издаден от скалистия бряг. Зад хангар за лодки или може би склад, започваше стръмен скалист склон, преминаващ в естествено, гористо плато. На няколкостотин метра от брега, гъстата гора отново рязко тръгваше към небето. Кулите, покривите и крепостните стени напомняха на Остин за приказките на Братя Грим.

Погледът му бе привлечен от внезапно раздвижване. Неколцина мъже в тъмни униформи тичаха към края на пристана. Далече беше, за да различи подробностите, но не би се изненадал, ако семейният албум на „Гогщад“ включеше и негова снимка с парашут.

Кеят се загуби в килватера на лодката, докато тя прелетя още два километра на юг. Когато излязоха от полезрението на мъжете, Остин даде знак на Завала да го спусне. Винчът 113 113 Винч (мор.) — Макара с намотано на нея въже и приспособление за увеличаване силата при въртене. Използва се за придвижване на тежести. на лодката започна да го придърпва, както дете прибира хвърчилото си. Полегатото кресло пльосна във водата и остана над нея. Остин благодари мислено за това нововъведение. Ако бе използвал някогашната ремъчна люлка, щеше да потъне във водата. Дори и лете, температурата й не надвишаваше петнадесет градуса.

— Забеляза ли нещо интересно? — попита Завала, докато му помагаше да се качи в лодката.

— Нямаше червена пътека за почетни гости, ако това имаш предвид.

— Стори ми се, че забелязах почетен караул на кея.

— Излетяха като попарени при второто ни минаване. Прави бяхме да очакваме силна охрана.

Предположили бяха, че районът ще се охранява добре и че е безсмислено да правят опити да се промъкнат в него. Като приеха, че много често най-безобидно изглежда онова, което най-много се набива в очи, те показаха на собственика на лодката и парашута служебните си карти от НАМПД, плюс пачка долари, с молба да им ги отстъпи за няколко часа. Уведомиха го, че извършват разследване по делата на мафията, което звучеше правдоподобно, предвид близостта на казината. Като отчете, че му предлагат повече от седмична печалба, собственикът се остави да бъде убеден.

Остин помогна на Завала да приберат парашута и креслото, после от една непромокаема чанта, извади скицник и химикалка. Като се извини за художническите си способности, които си бяха съвсем прилични, той направи няколко скици на видяното от въздуха. Носеше и доставените от Йегър сателитни снимки и ги сравни с нарисуваното. Кеят беше свързан с алея през платото, посредством стълба. Тя на свой ред се разширяваше и водеше към главната сграда. Едно отклонение свързваше пътя с хеликоптерната площадка.

— Атака откъм водата по всички правила се изключва като възможност — отбеляза Остин.

— Не твърдя, че това ме разочарова. Не съм забравил стрелбата в Аляска — отвърна Завала.

— Надявах се да видя дали няма нещо под водата. Едно време тя беше прозрачна като кристал, но отпадъчните и битови води предизвикаха бум във водната флора, която я прави непроницаема.

Завала разглеждаше друга снимка. След срещата в главната квартира на НАМПД, Остин бе поискал сателитна снимка на езерото. Тя отразяваше и водната температура в цветова гама. Почти навсякъде езерото беше синьо, освен в една точка край западния бряг, в която червен оттенък говореше за повишена температура. Горещата вода буквално миеше основите на пристана на „Гогщад“. Приличаше на картината при Баха.

— Снимките не лъжат — констатира Завала. — Може пък да е горещ извор.

Остин се намръщи.

— Добре де, да приемем, че е подводна лаборатория, както в Мексико. Едно нещо не ми е ясно. Става дума за инсталация за обезсоляване на водата. А това езеро все пак е сладководно.

— Съгласен съм, не звучи особено смислено. Но има само един начин да разберем. Дай да се връщаме! Може багажът да е пристигнал.

Остин стартира двигателя и насочи носа към южния край на Тахо. Плъзнаха се по тъмносините води и не след дълго стигнаха марината. В края на дълъг кей, стоеше висок човек, който им махаше. Пол бе останал на брега. Раната беше твърде прясна, за да може да се друса в лодка. Когато приближиха, той хвана въжето със здравата си ръка и го завърза за кея.