Клайв Къслър - Синьо злато

— Похвално, но против собствените ви интереси. След като бяхте явно загинала, аз изградих една лаборатория в Мексико, за да възстановя вашата работа. Но тя бе разрушена от експлозия.

Франсешка почти се изсмя. Тя знаеше причината за експлозията и се изкушаваше да я изкрещи в лицето на тази жена. Вместо това каза:

— Не съм изненадана. Работата с високи температури и налягане крие рискове.

— Няма значение. Главната лаборатория тук работи по друг аспект на откритието ви. После пристигна радостното съобщение за вашето избавление. И отново изчезнахте. Само че, аз знаех за връзките ви с НАМПД. Установихме наблюдение върху семейство Траут от минутата, в която се завърнаха.

— Жалко за отново загубеното ви време.

— Не мисля така. Не е късно да вложите таланта си в работа за мен.

— Странен е начинът ви за набиране на сътрудници. Първият ви неуспешен опит да ме отвлечете стана причина да прекарам десет години в дивотията. Сега отново ме упоявате и отвличате. Защо изобщо ще искам да направя каквото и да било за вас?

— Мога да ви предложа с нищо несравними условия за вашите изследвания.

— Десетина фондации биха се радвали да подкрепят работата ми. Дори и да исках да работя за вас, което не искам, пак съществува огромна пречка. Процесът на обезсоляване включва сложно молекулярно преобразуване, което протича единствено в присъствието на една рядка субстанция.

— Знам за анасазиума. Моят запас беше унищожен в експлозията при Мексико.

— Много лошо — каза Франсешка. — Защото процесът не протича в негово отсъствие. Така че, ако бъдете така любезна да ме оставите да си вървя…

— Сигурно ще ви е приятно да научите, че разполагам с необходимото количество да продължите вашата работа. Когато научих за завръщането ви, аз се снабдих с голямо количество от веществото. Точно навреме, би следвало да добавя. НАМПД бе изпратила част от групата си за специални задачи със същата цел. Сега вече мога да изведа докрай плана си за контрол върху световния воден запас. Само вие можете да оцените неговата проста гениалност, доктор Кабрал.

Франсешка симулира неохотно съгласие, сякаш наистина бе поласкана от комплимента.

— Е, естествено, в качеството си на специалист в тая област, аз съм любопитна да науча подробности за такъв амбициозен план.

— Светът навлиза в период на засушаване, най-сериозният през цялата му история. Той може да продължи цяло столетие, ако съдим по статистиката от миналото. Първи бяха засегнати Африка, Китай и Близкия Изток. Европа започва да изпитва жажда, която не може да бъде утолена. Просто смятам да ускоря процеса на пресушаване на земята.

— Извинете моя скептицизъм, но това е абсурдно.

— Нима? — отвърна Бринхилд с усмивка. — И Съединените щати не са в безопасност. Най-големите градове на пустинята в Югоизтока — Лос Анжелис, Финикс и Лас Вегас — черпят вода от Колорадо, която е вече под мой контрол. Те разчитат на рехава мрежа от язовири, резервоари и междуречни канали. Водоснабдяването им виси на косъм. И най-малкото смущение в него ще бъде катастрофално.

— Нямате намерение да взривите някой язовир, нали? — попита тревожно Франсешка.

— Е, не така грубо. Когато редовното им водоснабдяване бъде поставено под въпрос, градовете ще стават все по-зависими от частни източници. Подставени фирми на „Гогщад“ изкупуват такива източници навсякъде. В състояние сме да предизвикаме недостиг на вода, където и когато пожелаем, с едно врътване на кранчето. И тогава ще продаваме само на ония, които могат да си го позволят. Големите градове и високите технологии.

— А които не могат?

— Има една стара поговорка на запад: „За пари и реката тече нагоре.“ Богатите винаги са получавали колкото искат вода, за сметка на други. Според моя план, водата вече няма да бъде евтина. Ще изпълним този план по цял свят. В Европа и Азия, в Южна Америка и Африка. Ще бъде капитализъм в най-чист вид. Пазарът ще определя цената.

— Но водата не е стока, тя не е свинско месо.

— Твърде много време сте прекарала в джунглата. Глобализацията не е нищо друго, освен проникване на монополите в областта на комуникациите, селското стопанство, хранителната промишленост, енергията. Защо не и водата? Според новите международни договори, никоя страна вече не притежава водните си ресурси. Те попадат в ръцете на този, който предложи най-добра цена и това ще бъде „Гогщад“.

— Ще откажете вода на хилядите, които ще изпаднат от пазара! Ще настъпи глад и хаос в страните, които не могат да платят!