Клайв Къслър - Синьо злато

— Хаосът ще бъде наш приятел. Ще подготвя условия „Гогщад“ да поеме властта от ръцете на слаби правителства. Приемете го като воден Дарвинизъм. Оцелява по-силният!

Ледените сини очи сякаш пробиваха дупки в черепа на Франсешка.

— Не си мислете, че това е някакво отмъщение за всички унижения, които съм изтърпяла заради ръста си! Аз съм бизнес дама, която си дава сметка, че за нормален ход на икономиката са необходими съответни политически условия. Вложила съм немалко средства. Похарчих милиони за изграждането на флотилия танкери, които ще пренасят вода от местата, където я има, като влачат след себе си огромни, мореходни балони с вода. Дълги години съм очаквала тоя миг. Не смеех да действам, защото се боях от вашето откритие. То би могло да разбие монопола ми за броени седмици. Сега, след като разполагам с вас и с анасазиума, мога да нанеса моя удар. За няколко дни, цялата западна част от страната ще остане без вода.

— Това е невъзможно!

— Мислите ли? Ще видим! Щом Колорадо излезе от списъка на източниците, всичко бързо ще застане на мястото си. Компанията ми контролира повечето водоизточници в останалата част от света. Просто ще завъртим крана. Ако има недоволство, ще кажем, че произвеждаме толкова, колкото можем.

— Знаете последиците — каза Франсешка с безизразен глас. — Говорите за превръщането на голяма част от света в пустиня. Резултатите ще бъдат страховити!

— Страховити за някои, но не и за ония, които контролират водата в света. Ще можем да получим такава цена, каквато поискаме.

— От едни отчаяни хора! Те бързо ще разберат що за чудовище сте.

— Тъкмо напротив. „Гогщад“ ще съобщи, че е готова да транспортира вода от Аляска, Бритиш Колумбия и Великите езера до всяка точка на света, където има нужда от нея, с помощта на изгражданата от мен флота. Когато танкерчетата се появят край брега, ще ни посрещат като спасители.

— Вие вече сте по-богата, отколкото повечето хора могат и да помислят. За какво ви е още?

— В дългосрочен план, светът може да спечели от това. Ще предотвратя войни, които биха се водили заради водата.

— Мир по гогщадски, наложен със сила.

— Няма да има нужда от сила. Аз ще възнаграждавам подчинилите се и ще наказвам непокорните.

— Като ги оставяте да умрат от жажда.

— Ако е необходимо, да. Сигурно се питате, къде е мястото на вашето откритие в цялата схема.

— Предполагам, че никога няма да му позволите да попречи на безумния ви план.

— Точно обратното — то е основен елемент от него. Нямам намерение да разкарвам вечно танкерите по моретата. Те са само временно решение, докато човечеството изгради фантастичната инфраструктура, която ще докара вода от полярните шапки. Огромни изсушени селскостопански райони ще бъдат върнати към живот чрез масово напояване.

— Никоя страна не може да си го позволи. Цели държави ще банкрутират.

— Още по-добре — ще бъдат купени на безценица. В крайна сметка ще изградя инсталации по метода Кабрал, но само аз ще ги контролирам.

— И пак срещу най-добрата цена.

— Разбира се. Нека ви направя новата си оферта. Ще ви снабдя с лаборатория и всичко необходимо.

— Ако кажа не?

— Тогава ще предам приятелката ви от НАМПД на близнаците Краджич. Смъртта й няма да е нито бърза, нито приятна.

— Тя е невинна. Нищо общо няма с това.

— И все пак, тя е пирон, който трябва да се забие, ако стане нужда.

Франсешка замълча. После попита:

— Мога ли да ви имам доверие?

— Не можете да ми имате доверие, доктор Кабрал. Трябва да ви е ясно, че никога и никому не можете да имате доверие. Но вие сте достатъчно интелигентна, за да разберете, че сте много по-ценна за мен от вашата приятелка и че аз съм готова да сключа сделка. Докато се съобразявате с евентуалния ни договор, тя ще живее. Съгласна ли сте?

Тази жена и замислите, които се мътеха в най-тъмните кътчета на блестящия й мозък, отвращаваше Франсешка. Бринхилд беше очевидна мегаломанка и, както много от безмилостните си предци, безчувствена към страданията на невинните. Франсешка не би оцеляла десет години сред диви ловци на глави, кръвожадни прилепи и отровни насекоми и бодили, ако не разполагаше с вътрешна сила. Можеше да бъде толкова двулична, колкото бе необходимо. Животът в джунглата я бе научил да затаява гнева си, като дебнещ ягуар. Откакто се измъкна, жаждата за мъст я изгаряше. Даваше си сметка, че това е неправилно и неуместно, но желанието си оставаше и по свой начин й помагаше да запази разсъдъка си. Постара се да го забрави за момент. Тази жена трябваше да бъде спряна.