Клайв Къслър - Синьо злато

Франсешка се огледа.

— Къде точно се намира това място?

— Това не е съществено.

— Защо ни докарахте тук?

Жената остави въпроса без отговор.

— Уплашиха ли ви Мело и Радко?

— Имате предвид ония човешки гъби, които излязоха преди малко?

Тя се усмихна на сравнението.

— Остроумна метафора, но би трябвало да добавите „отровни“. Въпреки куража ви, виждам, че са ви уплашили. Така трябва да бъде. По време на кампанията за етническо прочистване в Босна братята Краджич са избили лично стотици хора и са организирали избиването на хиляди. Те са унищожили цели села и са провели безброй кланета. Ако не бях аз, сега щяха да са на подсъдимата скамейка в Хага, обвинени в престъпления срещу човечеството. Няма военно престъпление, което да не са извършили. Съвършено лишени са от съвест, морал или чувство на вина. Осакатяването и убийството са им втора природа. — Тя замълча, за да бъдат асимилирани думите й. — Разбирате ли какво имам предвид?

— Да. Че вие самата нямате скрупули, когато наемате убийци.

— Точно така. Склонността им към убийство е именно оная тяхна черта, заради която съм ги наела. Не е по-различно от постъпката на дърводелеца, който си купува чук, за да набива гвоздеи с него. Близнаците Краджич са моят чук.

— Хората не са пирони!

— Някои не са, но други са, доктор Кабрал.

Франсешка искаше да смени темата.

— Откъде знаете името ми?

— Познавам и се възхищавам от работата ви от много години, доктор Кабрал. Според мен, славата ви на една от водещите хидроинженери в света може лесно да затъмни днешната ви популярност на бяла богиня.

— Вие знаете коя съм аз, но вие коя сте?

— Казвам се Бринхилд Сигурд. Макар че името ви е по-широко известно от моето и двете имаме постижения в едно и също поле на дейност — най-ценното вещество на земята, нейната вода.

— Вие сте хидроинженер?

— Учила съм в най-добрите технологични институти в Европа. След като завърших, се върнах в Калифорния и основах консултантска фирма, днес сред най-големите в света.

Франсешка поклати глава. Тя смяташе, че познава всички известни фигури в професионалното братство.

— Никога не съм чувала за вас.

— Така е по-добре за мен. Винаги съм действала задкулисно. Аз съм висока почти два и десет. Фигурата ми ме превръща в изрод, обект за посмешище от страна на хора, които превъзхождам многократно.

Въпреки участта си, Франсешка изпита лека болка на съчувствие.

— И аз съм изпитала унижения от страна на идиоти, на които не се харесва жена да се изявява в тяхната област, но никога не съм допускала това да ме тревожи особено.

— А може би е трябвало. С течение на времето, необходимостта да се крия от хората се превърна в голям плюс. Пренасочих своя гняв, превърнах го в амбиция, за която няма пречки. Придобих още компании, всички с оглед на бъдещето. Но в така вкусно приготвената ми супа, пърхаше една муха. — Отново студената усмивка. — Вие, доктор Кабрал!

— Никога не съм гледала на себе си, като на насекомо, мис Сигурд.

— Извинете за думата, но аналогията е съвършено точна. Преди години ми стана ясно, че с течение на времето, търсенето на вода ще надхвърли предлагането и пожелах, когато това време настъпи, ръката на кранчето да бъде моята. Тогава научих за вашия революционен процес за обезсоляване. Ако успеехте, щяхте да провалите толкова грижливо изпълнявания ми план. Не можех да допусна такова нещо. Обмислих възможността да ви направя интересно предложение, но бях проучила личността ви и знаех, че няма да преодолея вашия непрактичен алтруизъм. И реших да ви попреча да подарите откритието си на света.

Франсешка усети как бузите й се зачервяват. Гласът й изсъска:

— Значи вие стоите зад опита за отвличането ми?

— Надявах се да ви убедя, да работите за мен. Щях да ви дам лаборатория, за да усъвършенствате процеса си. За нещастие, плановете ми се провалиха и вие изчезнахте в джунглата. Всички ви мислеха за мъртва. После с възхищение прочетох за приключенията ви при диваците и как сте станала тяхна кралица. Ние с вас сме оцелелите в един враждебен свят.

Франсешка бе овладяла първоначалния си гняв и отговори с обмислени думи:

— Какво щяхте да направите с процеса, ако ви го бях дала?

— Щях да го запазя в тайна, докато контролът ми върху водата в света стане непоклатим.

— Но аз щях да подаря откритието си на света — каза възмутено Франсешка. — Целта ми беше да облекча страданието, не да печеля от него.