Клайв Къслър - Изгубеният град

Себастиан извика нещо към него. Емил Фошар се материализира в мъглата като маг, излизащ на сцената. Щом видя Остин, устните му се изкривиха от ярост, а бледите му черти добиха вид на древногръцка маска на гнева. Злобата закипя в него като горещо масло и той с мъка се овладя. После устата му се изкриви в безчувствена усмивка, която беше още по-отблъскваща. Той затвори вентила на маркуча и парата се разсея.

— Здравей, Остин — каза той с режещ глас. — Двамата със Себастиан се надявахме да те видим отново, след като напусна маскения ни бал, без да се сбогуваш. Но признавам, че очаквах да отидеш в замъка, за да спасяваш приятелката си.

— Не можах да устоя на изкушението да се срещна отново с топлия ти змийски чар — отвърна Кърт хладно. — Така и не ти благодарих за самолета. Защо уби Лесар?

— Кого?

— Управителят на електроцентралата.

— Не ми трябваше повече, след като отводни тунелите. И все пак го оставих да живее до последно. Позволих му дори да си въобрази, че може да спре турбината, за да повика помощ отвън.

Остин се усмихна, преструвайки се, че оценява сатанинския хумор на Фошар. Наложи му се да мобилизира цялото си самообладание, за да не му откъсне главата. Но знаеше, че трябва да има търпение, защото в момента не беше в благоприятна позиция.

— Видях самолета ти на езерото. Не е ли малко студеничко за гмуркане?

— Благодаря за загрижеността. Между другото, самолетът на Жул беше точно там, където ни каза.

Остин огледа пещерата.

— Доста усилия хвърли да наводниш това място. Защо сега го пресушаваш?

Усмивката на Фошар се стопи.

— Тогава искахме да скрием Жул от любопитни очи — намръщи се той.

— Какво ви накара да си промените решението?

— Майка ми пожела да прибере тялото му.

— Не подозирах такава сантименталност у една Фошар.

— Много неща не подозираш.

— Радвам се, че успях да дойда на церемонията по изваждането му. Как е той?

— Сам виж — каза Емил и отстъпи встрани.

Една част от стената беше стопена и отсечена. В образуваната синкава кухина Жул Фошар лежеше на повдигната платформа като човешко жертвоприношение пред бога на ледника. Тялото беше положено странично, свито във вътреутробна поза. Жул още беше облечен с коженото си палто и ръкавици, а черните му обувки лъщяха като току-що боядисани.

Носеше осигуровка за парашут, но самият парашут беше откъснат от мощните сили на ледника. Трупът бе прекарал под леда почти цял век, но студът го беше запазил доста добре. Кожата на лицето и ръцете му изглеждаше медносива, а тежките мустаци бяха покрити със скреж.

Орловият нос и твърдата брадичка напълно съответстваха на портрета, който Остин видя в замъка на Фошар. Заинтригува го дупката от куршум в кожения пилотски шлем на главата.

— Много мило от страна на семейството, че сте му дали подарък за сбогом.

— Не разбирам.

Остин посочи към дупката.

— Говоря за куршума в главата.

Емил изсумтя подигравателно.

— Жул беше тръгнал да се среща с папския емисар. Носеше документи, които доказваха, че семейството ни има пръст в избухването на Първата световна война. Освен това имаше благородното намерение да дари света с едно научно откритие. Надяваше се по този начин да спре войната.

— Похвални и необичайни цели за един Фошар.

— Той беше глупак. Ето докъде го докара алтруизмът му.

— Какво стана с документите?

— Оказаха се безполезни, водата ги беше унищожила.

— Значи сте си изгубили времето.

— Не съвсем. Ти дойде, а когато след малко свърша с теб, ще си мечтаеш да беше останал прикован в подземието на замъка. — Емил посочи ледения ръб по края на кухината. — Виждаш ли, започва да замръзва наново. След няколко часа гробницата отново ще бъде запечатана. А ти ще бъдеш вътре и ще правиш компания на Жул.

Умът на Остин препускаше. Къде, по дяволите, се губи Дзавала?

— Мислех, че майка ти иска да прибере тялото му.

— Слабо ме интересува. Майка ми няма вечно да държи властта. Възнамерявам да поведа Фошар към най-великите им постижения. Но стига толкова! Няма да поощрявам жалките ти усилия да отложиш неизбежното, Остин. Ти открадна самолета ми, отнесе се зле с него, причини ми множество неприятности. Отивай при Жул!

Остин не помръдна.

— Семейството ти не дава пет пари дали ще бъде обвинено за подклаждане на войната. Обществена тайна е, че и вие, и другите търговци на оръжие сте искали да летят куршуми. Става дума за нещо много по-важно от коя да е война. Жул е пренасял формулата на вечната младост.