Клайв Къслър - Изгубеният град

— Изглежда ми познато — каза Дзавала.

— Близо сме до контролната кабина.

Тръгнаха по десния тунел, който трябваше да ги изведе обратно при Фифи, но след няколко крачки отново спряха. Към тях приближаваха груби мъжки гласове. Втурнаха се назад към разклонението и тръгнаха по тунела направо, но той свърши с поредната заключена врата. Върнаха се пак на разклона. Чуха се стъпки и отляво.

— Обградени сме! — каза Дзавала.

В мозъка на Остин се оформяше отчаян план. Той се обърна към левия тунел.

Дзавала го спря.

— Чакай, там също има хора на Фошар.

— Довери ми се! Само трябва да сме бързи. Нямаме и секунда за губене.

Дзавала сви рамене и хукна след него в мъждиво осветения тунел. Само когато нагазиха в локвите, тихо изруга под нос на испански. Беше работил на много мисии с Остин и имаше непоколебима вяра в преценката му. И все пак в моменти, като този, крайно ирационалното поведение на Кърт подлагаше на изпитание доверието му.

Представи си как се сблъскват с главорезите на Фошар в смъртоносна версия на ням филм. За негово учудване обаче стигнаха безпрепятствено до контролната кабина и бързо се качиха по стълбата. В този момент в тунела се появиха копоите на Фошар и нададоха дрезгави победоносни викове. После откриха масиран огън срещу кабината.

Куршумите звънтяха и отскачаха от металната пътечка, а тътенът в тунела беше достоен за деня на Страшния съд. Остин се хвърли в кабината, дръпна Дзавала след себе си и тръшна вратата. Дочули пукотевицата, останалите хора на Фошар също дотичаха и се включиха в стрелбата. Надупчиха кабината със стотици куршуми. Прозорците се разпиляха, а неотслабващият огън заплашваше да пробие стоманените стени.

Остин пропълзя през парчетата стъкло до контролното табло, изправи се на колене и, без да вдига глава, затрака по клавиатурата. На екрана се появи схемата на тунелите. Звънтенето на куршумите по кабината беше оглушително и той с мъка се концентрираше.

Въведе няколко команди и с радост видя, че цветовете на схемата се променят.

Дзавала понечи да се надигне с идеята да пусне и той няколко куршума, но Остин го дръпна надолу.

— Ще ти гръмнат главата! — изкрещя той, надвиквайки пукотевицата.

— По-добре, отколкото да ми гръмнат задника!

— Чакай!

— Какво да чакам?

— Гравитацията!

Отговорът на Дзавала беше заглушен от последвалия залп. После огънят внезапно спря и се чу подигравателният глас на Емил:

— Остин! Как е гледката отгоре?

Кърт допря пръст до устните си.

— Не ми казвай, че си се притеснил — продължи Емил. — Искам да чуеш какво е намислила майка ми за твоята приятелка: лифтинг, така да се каже, пълна промяна. Няма да я познаеш, като я видиш.

На Остин му прикипя. Той направи знак на Дзавала да му подаде пистолета и се приближи до стената на кабината. Пренебрегвайки собствения си съвет, той сложи пръст на спусъка, изскочи от кабината като кукла на пружина, стреля веднъж и веднага се скри отново. Беше се прицелил по посока на гласа на Емил, но пропусна. Фошар и хората му се спуснаха да търсят прикритие. Като видяха, че няма да има повече изстрели, отново засипаха кабината с олово.

— Добре им го каза — рече Дзавала.

— Емил започна да ме вбесява.

— Уцели ли го?

— Емил ли? Не, за съжаление. Пропуснах и Себастиан, но заковах онзи тип до него.

— Жалко — отвърна Дзавала, повишавайки глас с няколко децибела. — Но стратегията си е гениална. Може би ще им свършат мунициите.

Куршумите вече започваха да пробиват пода на кабината. Остин знаеше, че трябва да спре огъня и да спечели време.

— Имаш ли кърпичка? — попита той.

— Сега ли реши да си духаш носа? — Дзавала се наведе рязко, за да избегне един рикошет. Като видя, че Остин не се шегува, бръкна в задния си джоб, извади червена мексиканска кърпа и му я подаде.

— Ще свърши работа — каза Остин, като я завърза около дулото на пистолета. После подаде импровизираното знаме през вратата и го размаха.

Стрелбата секна и в тунела отекна злорадият смях на Емил.

— Какъв е този парцал, Остин? Аз да не съм бик?

— Просто нямам бяло знаме — извика Остин отгоре.

— Бяло знаме? Не ми казвай, че двамата с приятелчето ти сте готови да слезете долу и да посрещнете съдбата си?

Остин напрегна слух. Стори му се, че чува далечен шепот, като на вълни по бряг. Но ушите му още кънтяха от изстрелите и не можеше да е сигурен.

— Не си ме разбрал, Фошар. Не съм готов да се предам.

— Защо тогава размахваш тази дрипа?