Клайв Къслър - Изгубеният град

На лицето на Емил се изписа искрено изумление.

— Какво знаеш?

— Знам, че Фошар биха погубили всеки, който им се изпречи на пътя към вечния живот. — Той погледна към тялото на Жул. — Дори близките роднини не означават нищо, когато залогът е изворът на младостта.

Емил се вгледа в него.

— Умен мъж си, Остин. Няма ли да признаеш, че заради тайната на вечния живот наистина си струва да се убие?

— Да — отвърна Остин с вълча усмивка, — ако убитият си ти!

— Учтивостта започва да ти изневерява — подсмихна се Емил. — Помисли за неограничените възможности. Елитна група от безсмъртни, надарени с мъдростта на вековете, ще управлява целия свят. Ще бъдем като богове за лишените от вечен живот.

Остин погледна копоя му.

— Ами Себастиан? Той вписва ли се в елитната ти групичка? Или ще се присъедини към „лишените от вечен живот“, както ги наричаш?

Въпросът изненада Емил.

— Разбира се — отвърна той след кратко колебание. — Лоялността на Себастиан ще му спечели място в пантеона. Ще ме последваш ли, стари приятелю?

Едрият мъж отвори уста да отговори, но не каза нищо. Беше доловил колебанието в гласа на Емил и в очите му се четеше объркване.

Остин използва моментът на колебание и продължи:

— Не разчитай на вечен живот, Себастиан. Майката на Емил не те иска на семейните снимки.

— Лъже! — бързо рече Емил.

— Защо ми е да лъжа? Шефът ти ще ме убие, каквото и да кажа. Мадам Фошар ми сподели още на карнавала, че е наредила на Емил да се отърве от теб. И двамата знаем, че той я слуша за всичко.

На безучастното лице на Себастиан се изписа съмнение. Емил видя, че губи контрол над ситуацията.

— Застреляй го в ръцете и краката! — излая той. — Но гледай да не го убиеш. Искам да ме моли за смъртта си!

Себастиан не помръдна.

Емил изруга, грабна оръжието от ръката му и го насочи към коляното на Остин.

— Скоро ще ти се стори, че животът ти е прекалено дълъг!

Идеята на Остин да настрои Себастиан срещу Емил му спечели малко време, но накрая все пак се провали, както и очакваше. Връзката между господаря и слугата беше твърде силна, за да се разтрогне от някакво си съмнение. Остин се стегна, за да посрещне пронизителната болка. Но вместо изстрел, чу силно свистене от коридора пред ледената пещера. В помещението нахлу горещ облак пара.

Емил инстинктивно се обърна по посока на шума. Остин скочи към него и заби юмрук право в диафрагмата му. Краката на Фошар се подкосиха и той изпусна оръжието.

Себастиан видя, че нападат господаря, и се опита да хване Остин за врата. Вместо да се дръпне, Кърт се хвърли право срещу него, а юмрукът му го уцели с всичка сила под брадичката. Когато Себастиан се сгърчи от удара, Кърт го блъсна настрани и побягна през гъстата пара.

— Кърт, насам! — изкрещя Дзавала.

Той стоеше в прохода и държеше срязания край на шланга с гореща вода. Като видя Остин, Дзавала пусна маркуча, хвана приятеля си за ръка и го поведе през облака от пара. Зад гърба си чуваха разярените викове на Емил.

В прохода отекнаха изстрели. Остин и Дзавала се спуснаха бързо по стълбата, а над главите им засвистяха куршуми. Чули пукотевицата, от фургона наизскочиха и останалите хора на Фошар и подгониха Остин и Дзавала. Щом двамата успяха да влязат в тунела, Джо се обърна и стреля, за да даде на преследвачите им тема за размисъл. Все още куцаше, но успяваше да бяга с широки крачки, оттласквайки се със здравия си крак. Стигнаха до вратата, която по-рано Себастиан беше взривил. Метнаха се през нея секунда преди да ги засипе град от куршуми.

Остин претърси джобовете си за картата, но не я намери. Сети се, че я остави в „Ситроена“. Трябваше да се върнат при Фифи. Представи си мислено системата от тунели. Надяваше се и този път паметта да не му изневери.

Тръгнаха към „Ситроена“, но чуха гласове в прохода пред себе си и спряха. Остин сви в друг тунел и двамата направиха кръгче, за да се върнат отново на пътя към колата. Обиколката им отне ценно време и даде възможност на Фошар да организира преследването. Затова Остин не се изненада, когато чу зад гърба си зловещия глас на Емил, който викаше на хората си да побързат.

Остин и Дзвала се движеха бързо, но предпазливо. Ускориха крачка, следвайки трудния си маршрут от завои наляво и надясно. Остин вървеше инстинктивно, доверявайки се на вътрешния си компас.

Въпреки безпогрешния му усет за ориентация, многобройните обиколни маршрути си казаха думата. Остин напълно изгуби представа къде се намират. Гласът на Емил приближаваше. На ръба на отчаянието Остин и Дзавала стигнаха до кръстопът. Сините очи на Кърт се взряха в тъмнината.