Клайв Къслър - Бурята

- Тогава за какво ги използват? – попита Кърт.

Марчети погледна Лейлани за секунда и после продължи:

- При нормални обстоятелства, лодката щеше да бъде изчистена изцяло. Нямаше да остане нито частичка органична материя. А роботите щяха да изчезнат обратно в морето.

Кът разбра:

- Никакви следи. Никакви свидетели. Лодката щеше да бъде открита непокътната като „Мария Селесте”. Те не са очаквали екипажът да запали огън, за да ги отблъсне.

- Именно – каза Марчети. – Без остатъците, които сте открили, нямаше да можем да разберем какво се е случило. Дори и някой да е наблюдавал от разстояние, е нямало да види нищо.

Пит върна разговора към основната тема:

- Значи те могат да застрашат корабоплаването – каза той, – но ако това не е основната им задача, тогава каква може да е? Могат ли да предизвикат температурните аномалии, които екипът ни установи?

- Възможно е – отвърна Марчети. – Не съм сигурен как, но това, на което те са способни, зависи от тяхната численост.

- Бихте ли обяснили? – попита Пит.

- Представете си, че са насекоми. Едно не е проблем. Една оса, една мравка, един термит не представлява голяма заплаха. Но ако съберете на едно място много от тях, могат да създадат големи неприятности. Тази конструкция е способна да се размножава с астрономическа скорост и до безкрайност. Само така можех да направя микророботите ефективни. Няма причина да мисля, че тези не правят същото. Милиони от тях могат да създадат проблем за малък воден съд, милиарди могат да застрашат голям кораб, нефтена платформа, или нещо с големината на „Аква Тера“, но трилиони от тях, или трилиони трилиони, биха представлявали опасност за цялото море.

- Цялото море? – възкликна Джо.

Марчети кимна.

- Може да се каже, че микророботите представляват един вид замърсител. Нещо като отрова. Но тъй като се хранят активно, размножават се и се защитават, по-добре да ги възприемаме като организми, завземащи нов хабитат. Моделът винаги е един и същ. Ако нямат естествени врагове, съществата в началото са просто едно любопитно явление, постепенно стават напаст и скоро след това се превръщат в застрашаваща цялата екосистема епидемия. Ако не намерим начин да спрем роботите, те ще се превърнат в огромна опасност.

- Спомням си, когато гъботворките стигнаха до Нова Англия – каза Пол. – Чужд вид, донесен от Китай. Без естествени врагове. Година по-късно се появиха няколко космати гъсенички. Следващата година бяха в изобилие, а до края на третата бяха навсякъде. Милиарди! Покриваха всяко дърво, оголваха всеки лист и на практика обезлесиха цели гори. За такъв ефект ли говориш?

Марчети кимна мрачно.

Групата потъна в мълчание. Всички размишляваха върху думите на Марчети. Кърт си представи как микророботите се разпространяват в Индийския океан и по света. Питаше се дали тази опасност е реална, или е само параноя, защо някой би искал да се случи това и какво би спечелил.

- Каквото и да правят, спокойно можем да предположим, че не е нещо добро – каза Пит. – Затова трябва да разберем какво е и как да го спрем. Някакви предложения какво да правим?

Всички погледи отново се впериха в Марчети.

- Има два начина – каза той. – Единият е да хванем микророботите в крачка, за което предлагам услугите си и острова, а другият е да стигнем до източника и да разберем какво са намислили.

- Да отидем в Йемен, така ли – поясни Пит.

Марчети кимна.

- Не искам да го казвам и определено нямам желание да идвам, но ако тези неща се произвеждат в този подземен комплекс в Йемен, най-добрият начин да откриете за какво са били създадени, е да влезете във фабриката и да потърсите чертежите.

Пит кимна замислено, но не проговори. Огледа внимателно един по един всички от екипа и накрая каза:

- Добре... Нашата първоначална цел беше да разберем какво се е случило с екипажа, но мисля, че открихме много по-голяма заплаха, заради която най-вероятно нашите хора са били убити. Трябва да атакуваме от две страни. Пол и Гамей ще се възползват от гостоприемството на господин Марчети и ще оглавят търсенето по вода. „Аква Тера“ ще бъде тяхна база. Кърт и Джо, пригответе се. Ще потърся начин да ви внедря в Йемен.

Кърт погледна Джо, който кимна.

- Готови сме!

Пит изчезна от екрана. Срещата свърши и всички се насочиха към вратата. Лейлани се приближи до Кърт.

- Искам да дойда с вас – каза тя.

Кърт продължи да си събира вещите.

- Никакъв шанс! – отсече накрая той.

- Защо? – попита тя. – Ако този Джин е човекът, който стои зад всичко това, искам да бъда там, когато го хванете.