Клайв Къслър - Бурята

- Къде можем да открием този Джин? – извика той.

Отеро погледна към Метсън, който клатеше глава.

- Живее в Йемен. Друго не знам.

В двора на изискана къща в марокански стил на един хвърлей от Аденския залив, мъжът, познат като Сабах, се наслаждаваше на прелестната вечер. Докато здрачът спускаше своята тъмна пелена над света, той вечеряше агнешко с прясна питка и нарязани домати. Вечерният бриз полюшваше прозрачните завеси около него, а от вълните, разбиващи се в близките скали, се носеше успокояваща, монотонна песен.

Приближи се един прислужник и му прошепна нещо на ухото.

Сабах го изслуша и кимна. На челото му се образува лека бръчка. Очевидно чутото не го зарадва.

Прислужникът взе чинията му и Сабах се отпусна на стола си с чаша черен чай в ръка. Звукът от приближаващи стъпки спря под арката на вратата.

- Моля те ми дадеш възможност да се изкажа – каза фигурата в сенките.

- Мисля, че получи такава – отвърна Сабах, – тъй като вече си тук, канен или не.

- Не исках да те притеснявам – продължи мъжът. – Изчаках, докато свършиш с вечерята.

Сабах посочи към един стол.

- Ела, седни до мен, Мустафа. Ние сме стари приятели, още от първата война с Израел. Оръжията, които ти ни осигури, не ни помогнаха да победим, но ми позволиха да помогна на ал-Халиф и семейството му, както и да забогатея значително.

Мустафа се приближи и седна срещу Сабах, който не пропусна да отбележи известната нервност в движенията му. Мустафа обикновено се държеше нахално и надменно и затова Сабах се зачуди какво ли го тревожи в момента.

- Дойдох да обсъдим именно богатството – започна Мустафа, – моето и твоето. Както и на останалите, които прибират лъвския пай за себе си.

Сабах отново отпи от чая и остави чашата. На една чинийка върху масата бяха сложени прясно откъснати листа от кхат, растение с наркотични свойства. То наподобяваше слаб амфетамин. Сабах взе едно от листата, сгъна го и го постави в устата си. После го задъвка бавно, като изсмукваше с наслада сока от растението.

- Лъвовете взимат най-големия пай, защото са лъвове – обясни Сабах. – Никой не може да им се противопостави.

- Ами ако лъвът е слаб и нахален? – попита Мустафа. – Или ако обръща гръб на нуждите на семейството? Тогава ще се появи друг, който да заеме мястото му.

- Стига – каза Сабах, – няма нужда да използваме метафори! Говориш за Джин и неговия проект и смяташ, че той ни предава, така ли?

Мустафа се поколеба и потърка ръце, сякаш беше объркан.

Сабах бутна чинийката с листа към него.

- Вземи едно. Ще ти развърже езика.

Мустафа взе едно листо и го сгъна с пръсти, също както направи Сабах. После го постави в устата си.

- Кои от действията на Джин ти се струват неправилни? – попита Сабах.

- Три години напразни обещания – отвърна Мустафа, – без нито капчица дъжд.

- За промяната е нужно време. Предупредихме те.

- Времето ни изтича – каза Мустафа, – твоето също. Йемен умира. Хората са принудени да напускат градовете под дулата на оръжия, защото водата не стига за всички.

Сабах изплю в една малка купичка зелена храчка и остатъците от листото. После отпи от чая, за да се освежи. Мустафа беше прав. Знаеше, че през следващата година столицата на страната ще изпита такъв недостиг на вода, че никакво разпределяне нямаше да спаси положението. Единственият изход беше принудителна емиграция. Хората трябваше да бъдат пръснати в други райони, но и останалата част от страната не беше в по-добро състояние.

- През последната седмица тук валя три пъти – каза Сабах. – Това рядко се случва. Дори и сега облаците висят над планините на север. Промяната настъпва. Обещанията на Джин ще се изпълнят.

- Възможно е – каза бавно Мустафа, – но какво му пречи да промени решението си?

От блясъка в очите на Мустафа Сабах усети, че стигат до същността на проблема.

- Честта! – отвърна твърдо той.

- Джин няма чест – заяви Мустафа. – Доказателството си самият ти. Всички знаят, че той дължи успеха си единствено на теб, Сабах. Неговата власт и богатство се крепят на твоята мъдрост. Семейството му натрупа пари от твоите усилия, труд и вярност. Джин има милиони, компании, палати, съпруги. А какво ти даде на теб?–Мустафа се огледа. – Имаш хубав дом и няколко прислужници. Изискани ястия. Само това ли получи в замяна на своята преданост? Това са дреболии. Определено заслужаваш повече. Ти трябва да бъдеш принц.

- Аз съм един покорен слуга – отвърна Сабах.