Клайв Къслър - Бурята

- Дори и слугите споделят наградите на господаря си – не се предаваше Мустафа. – В старите придворни дворове дори един роб е могъл да се превърне в доверен съветник.

Сабах чу достатъчно.

- Вероятно езикът ти се е развързал прекалено, Мустафа.

- Не – отговори развълнувано гостът, – колкото е нужно. Аз знам истината. Джин те използва, също както и нас. Той взима много и дава само толкова, колкото му се налага. Ние сме на негово разположение. Ако спре проекта, ще изчезнем. Ако поиска повече, няма да имаме друг избор, освен да му го дадем.

- Значи те притесняват парите.

- Не – каза Мустафа. – Притеснява ме властта. Скоро Джин ще направи така, че да не можем да го контролираме и дори да се пазарим с него. Той създаде магия, също като джиновете в древни времена. Но ако само той има власт над нея, вече няма да има нужда от нас. Ето защо джиновете са били прокълнати. Били са магьосници, на които човек не е можел да се довери. Ако не са били затворени, са щели да се превърнат в богове. Това е целта на Джин.

Сабах огледа своя стар приятел и се опита да разбере докъде може да стигне. Засега Мустафа се въздържаше да говори за предателство, но очевидно това беше неговата цел. Ако Сабах се окаже прав, значи мъжът очаква от него да вземе решение.

- Вероятно инвеститорите са разговаряли помежду си на съвет – предположи той. – Кажи ми кой се е осмелил да го свика.

- Няма значение – отвърна Мустафа.

- За мен има.

- Сега е важно каква позиция ще заемеш ти – настоя Мустафа. – Моля те да помислиш защо си тук, в Аден, вместо с Джин в неговата пещера в пустинята.

- Защото в момента не съм му необходим.

- Изглежда, че това се случва все по-често – забеляза Мустафа. – И какво ще правиш ти, покорният слуга, когато Джин вече не се нуждае от теб?

Сабах остана слисан, но думите му се сториха искрени.

Мустафа продължи на настъпва:

- Когато Джин беше малък, ти го контролираше със сила. След време започна да го възпираш с мъдрост. Сега какво ти остана? Ти му даде всичко, Сабах. Време е да получиш нещо. Това, което си заслужил.

- Целта ти е да постигнеш някакъв придворен преврат, нали?

- Ти издигна неговата империя – прошепна Мустафа, – ти, а не той. Ключовете от нея трябва да са в теб, а не да стоиш извън стените на палата като някакъв второстепенен член на клана, какъвто винаги си бил.

Думите на Мустафа уцелиха болното място на Сабах. Той не беше част от клана Халиф. Колкото и верен, трудолюбив и безмилостен да беше, никога нямаше да бъде нещо повече от доверен помощник.

Синовете и дъщерите на Джин растяха. Скоро партньорството между двамата щеше да отиде на заден план и кланът и семейните връзки щяха да станат доминиращи. Сабах щеше да бъде избутан настрани и неговите собствени деца нямаше да могат да пожънат това, което той беше посял.

В известен смисъл процесът вече беше започнал. През миналите една-две години, Джин прекарваше все по-малко време в компанията му. Навиците му се бяха променили. Изглежда, че му бе омръзнало да слуша съветите на Сабах.

Но всичко това не беше причина да го предаде. Сабах се пресегна към листата, сгъна едно и го сложи в устата си. Трябваше добре да помисли, преди да вземе решение.

Докато дъвчеше, наркотикът, който растението изпускаше, предизвика прилив на енергия в цялото му тяло.

Той знаеше, че Мустафа няма да промени решението си, не и след като беше споделил своя план. Ако Сабах не се съгласи принципно, веднага щеше да си навлече неприятности. Вероятно хората на Мустафа чакаха наблизо. А може би се надяваше, че ще успее сам да убие Сабах.

Нямаше да му даде този шанс.

- Имаш ли стратегия?

Мустафа кимна.

- Трябва да видим ордата в действие, дори и в малка степен.

- Имаш предвид и останалите ли?

- Аз ще бъда свидетел, заедно с Алрама от Саудитска Арабия. Джин има най-голямо доверие на нас. Ние ще докладваме на другите.

- Разбирам. И как предлагаш да го уредя?

- Джин трябва да ни допусне да огледаме контролната зала и фабриката за производство. А също така и да ни осигури достъп до програмите и кодовете.

Сабах се замисли върху предложението му и потърка брадата си.

- И когато това стане?

- Тогава ще ти дам сигнал – каза Мустафа. – Ти ще убиеш Джин, ще поемеш контрол над операцията като наш равноправен партньор и ще застанеш начело на консорциума „Оазис”.

Кърт Остин вървеше към високотехнологичния офис на Марчети на върха на една от двете завършени сгради на „Аква Тера“. През двайсет и четирите часа, откакто той и Джо спряха хидроплана и попречиха на Метсън и Отеро да избягат, се бяха случили много неща.