Клайв Къслър - Бурята

Във Вашингтон Дърк Пит и висшите чиновници от НАМПД бяха запретнали ръкави и събираха информация за Джин ал-Халиф.

Найджъл приключи със сглобяването на хеликоптера и по покана на Марчети докара Пол и Гамей Траут.

Самият Марчети прекара около петнайсет часа в оправяне на компютърната програма, за да е сигурен, че Отеро не е поставил допълнителни капани. Не откри нищо, но на този автоматизиран остров работеха стотици програми и Марчети не можеше да бъде сигурен, че всичките действат безпогрешно. По молба на Кърт, той се концентрира върху най-важните и за всеки случай изключи напълно роботите строители.

Всички се събраха в кабинета на Марчети и очакваха доклада от главното управление на НАМПД, за да обсъдят следващия си ход.

Кърт отвори вратата и влезе в стаята. Джо и съпрузите Траут вече бяха там. Марчети седеше срещу тях. Лейлани беше до него.

- Много хубава хралупка си имаш – каза Кърт на Марчети. – Отсядал съм в далеч по-лоши петзвездни хотели.

Марчети грейна.

- Когато довършим „Аква Тера“, ще посрещаме милионери и милиардери. Ако ще трябва да вкарам някои от тях в затвора, не искам да останат разочаровани от моето гостоприемство.

Кърт се захили.

- Успя ли да ги накараш да проговорят? – попита Лейлани.

- Не, категорично отказват – отвърна Кърт. Той погледна Джо и после пак Марчети. – Случайно да ти се намира някой гладен питон?

Марчети изглеждаше изненадан от въпроса.

- Ами... не. Защо?

- Забрави...

Кърт седна секунда преди да се появи сателитната връзка. На екрана се показа грубото лице на Дърк Пит.

След кратко представяне, той заговори:

- Намерихме малко информация за този Джин. По-голямата част от нея ще ви бъде изпратена в кодиран файл, но ето най-важното. Преди трийсет години Джин ал-Халиф е само един деветнайсетгодишен камилар. Десет години по-късно за кратко влиза в търговията с оръжия, от което натрупва състояние, а скоро след това използва тези средства, за да закупи няколко компании в сферата на транспорта, строителството и инфраструктурата. Нищо значително, но печели добре. Преди пет години основава компания, наречена „Оазис”. Това е странно структуриран международен консорциум, занимаващ се с технологии и получаващ финансиране от съмнителни източници. Интерпол го следи още от създаването му. Най-много се притесняват от огромния поток пари и технологии, който се влива в Йемен, без какъвто и да било контрол.

- Не мога да си представя Йемен като притегателен център за чужди капитали – каза Кърт.

- Със сигурност не е – отвърна Пит. – Заради това Интерпол реши, че вероятно „Оазис” е параван за терористична дейност или се занимава с пране на пари. Но Джин не е влязъл в политиката, дори и в своята изстрадала страна. А и не са открити банкови преводи, които да предполагат пране на пари. Изглежда, че трансферът на техника и високотехнологичните инвестиции са законни.

Пит натрака нещо на клавиатурата пред себе си. Появи се сателитна снимка, показваща изумителната красота на северния пустинен район на Йемен. Образът се изчисти и уголеми, сякаш се спускаха от космоса. Видяха скалисти хълмове, които хвърляха сянка върху пясъка под тях. Те напомниха на Кърт за Шипрок, Ню Мексико. Наблизо се виждаха следи от автомобили и ивици обезцветен пясък.

- Какво е това? – попита Кърт.

- Нашите разузнавателни агенции следят някои от действията на Джин в този район от пустинята.

- Не виждам нищо особено – промърмори Пол.

- Такава е и неговата цел – отвърна Дърк. – Виждате ли тъмния пясък и пръстта? Простират се на повече от сто акра.

- Изглежда, че са били докарани от някъде – каза Гамей. – Вследствие на ерозия или внезапно наводнение.

- Но това е най-сухата част от пустинята – обясни Дърк, – а наклонът е противоположен на следите, които виждаме.

- Значи е камуфлаж – каза Кърт. – Какво крият?

- Нашите специалисти смятат, че са преместили много пръст – продължи Пит, – което предполага наличието на мащабен подземен комплекс. Инфрачервените датчици засякоха огромни количества топлина, излизаща от отдушници в пясъка. Вероятно там се произвежда нещо, но досега никой не можеше да предположи с какво точно се занимават.

- Крадат моя проект – възмути се Марчети, – и го произвеждат!

Пит кимна.

- Така изглежда. Въпросът е, защо?

Марчети помисли за секунда.

- Не съм сигурен – каза той. – Бях ги проектирал да ядат боклук, но доколкото виждам, конструкцията е била изменена. Очевидно имат различна цел. В момента знаем само, че са нападнали вашия катамаран, но доколкото разбрах, нито един друг плавателен съд не е бил атакуван или е изчезнал. Явно това не е основната им задача.