Клайв Къслър - Бурята

Лейлани се огледа. Видя само машините и редица шкафчета.

- Какво има вътре?

- Работни униформи.

- Със значки?

- Да – каза Марчети развълнувано, – точно така! Да вървим!

Лейлани се затича, плъзна се под замахващата ръка на един от роботите и се заби в шкафчетата подобно на бейзболен играч, който завзема база. Бързо се изправи, отвори една вратичка и измъкна работна униформа. На нея беше закачена бяла значка и младата жена я стисна здраво.

Приближаващите се машини спряха, а после се насочиха към Марчети, който тракаше бързо по клавиатурата, но без резултат.

- Не мога да разбия кода! – извика той.

Машините вече го приближаваха и една от тях го събори на земята. Друга доближи включена бормашина към лицето му. Бургията и се въртеше заплашително.

Лейлани се затича, проби си път между роботите и скочи върху Марчети. Тя го прегърна силно с надеждата машините да възприемат общата им топлина като един човек и в същото време да разчетат значката.

Бургията продължаваше да се приближава. Девойката сграбчи Марчети и затвори очи.

Внезапно шумът утихна. Бормашината спря да се върви и се прибра. Вторият робот пусна Марчети и малката армия от машини се отдалечи в търсене на друга жертва.

Лейлани продължаваше да държи Марчети в обятията си.

След като машините излязоха под строй от помещението, тя го погледна студено и решително. Искаше той да разбере нещо.

- Длъжник си ми! – заяви тя.

Той кимна и Лейлани го пусна. И двамата не сваляха очи от вратата.

На осемстотин метра от плаващия остров от самолета започнаха да обстрелват Кърт и Джо. Хидропланът зави, насочи се по вятъра и ускори. Кърт още веднъж застана с лодката зад него.

- Сега или никога, Джо!

- Хрумна ми нещо – каза Дзавала.

Той се качи на носа на лодката и грабна котвата.

- Един мой приятел от Колорадо ме научи да мятам ласо – извика той и започна да върти десеткилограмовата котва на въжето сякаш беше лека като перце.

Кърт отгатна намеренията му и още веднъж бутна ръчката на газта докрай. Доближиха бързо самолета. Покрай тях отново засвистяха куршуми, но Кърт мина с лодката от страната на пилота и се скри под крилото.

Джо завъртя и метна котвата като олимпийски чукохвъргач в момента, в който самолетът се отдели от водата. Тя полетя напред, уви се около подпорите на понтона и въжето се опъна.

Носът на самолета се вдигна и отдели предницата на моторницата от водата. Тежестта и съпротивлението бяха прекалено големи. Лявото крило се спусна, удари водата и хидропланът се разби в морето. Навсякъде се разхвърчаха части.

Лодката полетя настрани и кнехтът на котвата се отчупи, но Кърт не допусна да се преобърнат. Той зави наляво, намали газта и обърна, за да види катастрофиралия самолет.

Хидропланът беше спрял, а единият понтон липсваше. Крилата висяха като прекършени, а част от опашката беше откъсната. Машината се пълнеше с вода и изглежда, че потъваше.

- Страхотно! – извика Джо и вдигна победоносно юмрук във въздуха.

- Трябва да те запишем за някое родео – засмя се Кърт и насочи лодката към неузнаваемия самолет.

Машината потъваше бързо, а двамата мъже вътре отчаяно се опитваха да излязат. Метсън се измъкна пръв и не след дълго вече се държеше за лодката. Отеро го последва.

Двамата направиха няколко опита да се качат вътре, но Кърт всеки път подаваше газ и им се изплъзваше.

- Моля ви – извика Отеро, – не мога да плувам добре!

- Тогава не е добра идея да живееш на плаващ остров – отвърна Кърт и засили, докато и двамата се пуснаха и после отново намали. Мъжете доплуваха до лодката и се хванаха за борда.

Кърт отново подаде газ.

- Идеята беше негова! – каза Отеро докато плуваше.

- Коя? – попита Кърт.

- Да откраднем микророботите – отвърна Отеро.

- Млъквай! – извика Метсън.

- На кого ги предадохте? – попита Джо.

Почти удавеното дуо се хвана за лодката и Отеро опита отново да се качи на борда.

- Господин Остин – каза Джо, – мисля, че имаме правило срещу разни катерачи и държачи.

Кърт кимна и се усмихна.

- Така е, господин Дзавала, прав сте.

Този път той подаде малко повече газ. Двамата мъже опитаха да се задържат, но скоро паднаха във водата. Кърт продължи да се отдалечава от тях.

- Чакайте! – извика Отеро, като пляскаше във водата. – Ще ви кажа!

Кърт долепи длан до едното си ухо.

- Преди да сме се отдалечили прекалено – извика той.

- Името му е Джин – изломоти Отеро. – Джин ал-Халиф.

Кърт дръпна ръчката на газта и лодката спря.