Клайв Къслър - Бурята

Посланието беше ясно. Мъжете от НАМПД идваха и това нямаше да свърши добре.

Отеро натисна няколко клавиша на клавиатурата и после „ентър“. Така той задейства трик, с който да си покрие следите. После се изправи и сграбчи малко куфарче, пълно с пари. Това беше последното плащане за услугите му.

- Какво правиш? – попита Метсън.

- Махам се от тук! – отговори Отеро. – Ти остани, ако искаш.

Той извади револвер от чекмеджето на бюрото и бързо излезе през вратата. Няколко секунди по-късно Метсън тичаше, за да го настигне.

В дясната част на „Аква Тера“ Кърт откри стълба, водеща от водата до палубата. Двамата с Джо първи се качиха по нея и се скриха зад малък дъб, засаден в купчина дървени стърготини. Лейлани също се качи по стълбата и клекна зад тях. Тя изглеждаше изтощена.

- Сега какво? – попита Джо.

- Трябва да разберем как да влезем в контролната зала – отвърна Кърт. Той знаеше, че е добре да се допита до мъжа, който беше проектирал острова.

Остин погледна назад. Марчети се катереше по стълбата със скоростта на охлюв. Той почиваше след всяко стъпало, кашляше и плюеше вода.

- Хайде, Марчети! – подкани го Кърт шепнешком. – Нямаме цял ден!

- Опасявам се, че не мога повече – каза милиардерът. – Тук ще свърша, на тази стълба. Продължете без мен.

- С удоволствие – промърмори Кърт, – но искам да изключиш машините.

- Вярно – каза Марчети, сякаш беше забравил. – Идвам.

Той продължи да се изкачва. В това време, Кърт забеляза двама мъже, които излязоха от дясната пирамида и забързаха надолу по една стълба. Той разпозна единия. Беше надменният и груб помощник на Марчети. Другият му беше непознат.

- Как изглежда Отеро? – попита Остин.

Елууд показа глава над ръба.

- Среден на ръст – започна той, – тъмен тен, къса коса и много малка, овална глава.

Двете фигури бяха твърде далеч, за да е сигурен, но описанието съвпадаше с мъжа, когото видя. Секунда по-късно, двамата мъже се затичаха. От време на време поглеждаха назад – явно бягаха от нещо.

- Как може да се напусне този кораб? – попита той. – Имам предвид остров.

- С хеликоптер – отвърна Марчети. – Или през пристанището, с лодка или хидроплан.

Пристанището! Кърт беше предположил, че двамата са се запътили натам.

- Мисля, че Отеро и твоят адвокат искат да напуснат острова през пристанището – каза той. – Лейлани, помогни на Марчети да открие някой компютърен терминал. И гледай да не го убиеш. Колкото и да е досаден, мисля, че единственото нещо, в което можем да го обвиним, е престъпление срещу модата.

- Обещавам! – каза тя.

Кърт се обърна към Джо:

- Готов ли си?

Дзавала кимна и двамата се затичаха през житата, които им стигаха почти до раменете. Те прекосиха нивата и поеха напряко през парка. Изведнъж Кърт дочу звук от запалване на двигател.

- Това като лодка ли ти звучи?

- По-скоро като „Лайкоминг“ с въздушно охлаждане – отвърна Джо. – Ще вземат хидроплана.

- Тогава да побързаме.

Докато Кърт и Джо тичаха към другата страна на изкуствения остров, Лейлани и Марчети продължиха напред и влязоха в една сграда. По гърба на младата жена полазиха тръпки при гледката на мръсните, зареждащи се машини, но с нищо не се издаде.

Марчети отиде до програмния терминал и бързо въведе паролата си.

- Съжалявам, че се опитах да те уплаша – обърна се към него Лейлани, като се надяваше да успее да накара Марчети да промени решението си.

- Аз също – отвърна той и продължи да пише бързо. – Но не те обвинявам, че си ядосана.

Тя кимна.

- Влязох! – каза Марчети. За секунда изглеждаше въодушевен, но после застина с отворена уста. Притвори за миг очи, после ги отвори и се концентрира върху една част от екрана. – Отеро! – промърмори той. – Какво си направил?

Внезапно, машините около тях започнаха да се включват. Чу се звук от електрически мотори, а диодните им лампички от оранжеви станаха зелени.

- Какво става? – попита Лейлани.

- Променил е кода – отвърна Марчети. – Когато влязох в програмата, предизвиках реакция. Включил е роботите на режим „нарушител“.

- „Нарушител“? Какво означава това?

- Роботите ще преследват всеки, който не носи значка с чип за радиочестотна идентификация. Това е моята защита от пирати.

Лейлани нямаше значка, но и Марчети също.

- Къде ти е значката?

- В джоба на халата – отвърна той. – Този, който Кърт ме накара да съблека.

Кърт и Джо бяха прекосили парка и вече тичаха през другата житна нива. Чу се звук от втори двигател, по-различен от първия. Идваше някъде отдясно, в края на нивата. Малък комбайн се приближаваше застрашително. Хедерът му се въртеше бясно.