Клайв Къслър - Бурята

Кърт забеляза, че движенията им бяха странни, но през цялото време само по една от машините правеше нещо необичайно.

- Възможно ли е Отеро да ги командва от разстояние?

Марчети кимна и Кърт се обърна към Джо:

- Сега е добър момент да предложиш нещо.

- Бих ти казал да им дръпнем шнура – отвърна Джо, – но предполагам, че имат акумулатори.

Той грабна един стол и го запрати към най-близкия робот, който отстъпи леко от удара, но като цяло не личеше да го е усетил.

Кърт беше стигнал до мястото, на което се намираше Марчети. Джо и Лейлани стояха малко по-далеч. Но изглеждаше, че машините, или Отеро, се опитваха да ги събират заедно.

Кърт се опита да пробие надясно, но единият от роботите го спря със своята горелка. Той тръгна в другата посока, разчитайки на бързината си.

Машината се завъртя и изстреля още една ослепително ярка струя плазма, но Кърт вече беше близо до робота. Той почувства топлинната вълна, но не пострада. Вкопчи се първото нещо, което успя да достигне с ръцете си по корпуса на робота и започна да го дърпа, докато не го счупи. После откри нещо, което приличаше на камера и го строши.

Горелката отново се включи над рамото му.

- Тези неща имат ли копче за изключване? – извика той.

- Не – отвърна Марчети. – Не съм си представял, че ще се наложи да ги спирам ръчно.

- Предполагам, че сега вече си представяте.

Кърт се пресегна към три хидравлични маркуча, които беше забелязал, но получи удар в гърдите и полетя назад. Някакъв чук, с който роботът забиваше нитове, се беше протегнал и го беше ударил в ребрата.

Кърт падна по гръб и в същия миг видя как втората машина лети към него с включен циркуляр. Той се претърколи и се озова до големия овален прозорец, зад който се виждаше тюркоазеното море.

И Марчети беше там, Джо и Лейлани се намираха в същата част на стаята.

- Хрумна ми нещо – каза Кърт.

Той се втурна към машината, с която се беше борил допреди миг, като се пазеше от ръцете ѝ. Горелката проблесна отново и почти го ослепи. Хидравличният чук също се показа, но Кърт изви тялото си, за да го избегне.

Роботът се заклатушка напред и блъсна Остин в прозореца, подобно на капитан на футболен отбор, който запраща осмокласник зубър в училищно шкафче. Горелката отново проблесна и остави следа по плексигласовия прозорец. Последва още едно замахване с горелката и нова черта.

Кърт се опита да се отскубне от машината, но тя го блъсна отново в прозореца. Стори му се, че ребрата му се пукат от натиска.

- Надявам се... че тези неща... не са водонепромокаеми – успя да каже той.

Остин отново се пресегна към хидравличните маркучи. В този момент чукът отново се показа, но Кърт се дръпна ловко и той се заби в огромния кръгъл прозорец.

Зловещият звук на пукащ плексиглас накара всички да се обърнат към прозореца. Той беше проектиран да издържа на външно налягане, но не и на удар отвътре.

Водата нахлу като разбиваща се в брега мощна вълна и помете всичко и всички наведнъж – хора, мебели и машини – и ги запрати към задната стена.

Кърт почувства удар на метал и се помъчи да се освободи от заварчика. Най-накрая успя, но водата го блъсна в стената и го задържа, също както някоя голяма вълна притиска сърфист към дъното. Остин се отбута с единия си крак от пода и се показа на повърхността.

Пяна и отломки се носеха в бурната вода. Кърт усети как нахлуващата стихия изпълва стаята и го издига към тавана, където хванатият в капан въздух забави навлизането на водата, но най-вероятно излизаше от някъде, защото празното пространство видимо намаляваше.

Кърт се огледа наоколо. Джо беше наблизо. С едната си ръка държеше Марчети, а с другата се беше хванал за стената.

Лейлани се показа и сграбчи една тръба, която минаваше близо до тавана, но вече лесно можеше да бъде достигната.

- Виждате ли роботите?

- Не съм ги учил да плуват – отвърна Марчети.

- Това е първото нещо, което сте направили както трябва – каза Кърт. – На каква дълбочина се намираме?

- На шест метра.

- Ще трябва да изплуваме.

- Няма да успея – каза Марчети и започна да кашля, заради водата, която беше погълнал.

- Лейлани?

- Разбира се – каза младата жена.

- Добре. Свалете си обувките – нареди Остин, обърна се към Марчети и добави:–И съблечете този смешен халат. Той не само, че ще ви удави, но ме дразни още от мига, в който го видях.

Всички развързаха обувките си и ги свалиха. Марчети съблече мокрия халат и после групата заплува към дупката, където преди малко се намираше прозореца.