Клайв Къслър - Бурята

- Какво?

- Но не може да са мои.

- Започна се – каза Кърт. Той очакваше да чуе най-различни оправдания и приказки за предохранителните мерки. – Защо не могат да са ваши?

- Защото не съм ги създал.

Кърт не очакваше такъв отговор.

- Те се движат – забеляза Лейлани и посочи към екрана.

Марчети се обърна и отново увеличи образа.

- Хранят се.

- Как така се хранят? С какво?

Елууд се почеса по темето.

- Малки органични протеини – каза той.

- Защо някакъв миниатюрен робот ще иска да яде органична молекула?

- Защото е гладен – отговори Марчети. Той обърна гръб на машината.

- Извинете, че ви питам, но как може един робот да изпитва глад? – продължи Кърт.

- Тук, на моя остров, големите роботи се включват в електрическата мрежа. Но ако искате да ги направите независими, те трябва да могат да се зареждат по някакъв начин. За тези, малките, има няколко варианта. Линиите по гърбовете им, които приличат на микрочипове, всъщност са слънчеви колектори. Но тъй като независимият робот има и други нужди, той трябва да може да се храни от околната среда. Ако тези микророботи са създадени по моя конструкция, би трябвало да могат да поглъщат или абсорбират органични хранителни вещества от морската вода и да ги разграждат. Също така да са способни да преработват разтворени метали, пластмаси и други неща, които откриват в морето и да ги използват за храна и размножаване.

- Този разговор става все по-объркан – каза Кърт. – Обяснете ми как става това. И не ми изнасяйте лекция за птичките и пчеличките. Досега не съм чувал за машини, които се размножават.

- За да може един робот да свърши някаква полезна работа, в него трябва да е заложена нуждата да създаде потомство.

Кърт пое дълбоко дъх. Поне получаваха някакви отговори, въпреки че не хареса това, което чу досега.

- И за каква полезна работа сте проектирали тези неща?

- Първоначалната ми идея беше да ги използваме като оръжие срещу замърсяването на океаните – започна Марчети.

- Да ядат боклуците? – предположи Кърт.

- Не само – продължи мъжът. – Да ги превръщат в ресурс. Помислете! Моретата буквално се задушават от боклуци. Проблемът е, че дори на места като Голямото тихоокеанско бунище 4, отпадъците са толкова разпръснати, че е икономически нерентабилно да бъдат почистени. Освен ако инструментът, който се използва за премахването им, не се храни с тях, като така ги превръща в източник на енергия, който го задвижва.

Той махна към екрана.

- За да постигнем това, аз проектирах независим самовъзпроизвеждащ се микроробот, който може да живее в морска вода, да плува докато намери пластмаса или друг боклук и щом го открие, да го изяде. Веднага щом тези създания открият източник на храна, използват вторичните продукти и металите в морската вода, за да се копират. Воала! Възпроизвеждане, но без забавната част.

Кърт винаги се е ядосвал от световното нежелание да се направи нещо, за да се спре замърсяването на океаните. Те произвеждат почти три четвърти от кислорода, който дишат хората и една трета от храната. И въпреки това тези, които замърсяват, се държат така, сякаш това не ги засяга. И докато не остане дори една риба или докато кислородът не свърши, едва ли някой щеше да направи нещо, защото просто не е икономически целесъобразно.

По някакъв странен начин, решението на Марчети криеше известна елегантност. След като никой не иска да вземе мерки за решаването на проблема, той е предложил начин да се изчистят океаните без другите да си помръднат пръста.

Джо също мислеше така:

- Планът ви е гениален!

- Но и откачен – добави Кърт.

- Ще се изненадате колко често двете неща вървят ръка за ръка – усмихна се Марчети. – Но истинските луди не правят нищо. Всъщност, те изсипват милиарди тонове пластмаса и боклук в океаните, които изхранват половината планета. Можете ли да си представите всеобщото недоволство и възмутените викове, ако кехлибарените вълни на житата се покрият със запалки, пластмасови бутилки, рибарска корда и счупени детски играчки? Точно това правим с океаните... И става все по-страшно.

- Съгласен съм – каза Кърт, – но да пуснеш някакви самовъзпроизвеждащи се машини в океана и да се надяваш всичко да свърши добре, не е най-рационално решение.

Марчети се облегна назад и май беше напълно съгласен с казаното от Кърт.

- Всички бяха на вашето мнение, затова и не пристъпихме към производството им.

- Тогава как тези неща са се озовали на лодката на брат ми? – попита Лейлани без заобикалки.