Клайв Къслър - Бурята

Преди да се гмурнат, за да изплуват на повърхността, Кърт погледна Марчети в очите и го попита:

- Къде да открия Отеро?

- В контролната зала, в главната сграда, близо до площадката за кацане на хеликоптери.

- Можете ли да изключите достъпа му до програмата, за да не бъда заварен, закован с пирони или прецакан по някакъв друг начин от вашите роботи?

Марчети се удари по главата сякаш го беше осенила гениална идея.

- Това е първото нещо, което ще направя.

- Добре – каза Кърт. Той погледна към Джо. В погледа му се четеше решимост. Приятелят му предусещаше предстоящата битка.

- Надявам се, че си отпочина – каза той, – защото сега е наш ред.

В полутъмната контролна зала близо до върха на най-високата завършена сграда на „Аква Тера“ Мартин Отеро стоеше пред три големи компютърни екрана. Два от тях бяха угаснали, а на третия се виждаше неясен образ, който се движи. След няколко секунди той също угасна като другите.

- Какво става?

Отеро не отговори. Блейк Метсън, адвокатът на Марчети, се наведе напред.

- Старецът умря ли или не?

Отеро посочи екраните.

- Ти ми кажи. Аз виждам това, което и ти. Откъде да знам?

Докато Метсън се опитваше да види нещо, Отеро рестартира програмата. Той се надяваше да получи сигнал от роботите-строители. В същия момент върху таблото на стената, което показваше схемата на целия остров, започна да мига червена лампичка.

- В предната лаборатория е проникнала вода – каза Отеро. Той веднага разбра какво се е случило. – Помещението се е наводнило. Вероятно панорамният прозорец на Марчети се е спукал.

- Какво означава това за нас?

Отеро се завъртя на стола си и вече се чувстваше много по-уверен.

- Означава, че сме извадили късмет. Най-вероятно са мъртви. И сега ще прилича на злополука.

- „Най-вероятно“ не ни върши работа – заяви Метсън. – Важно е да сме сигурни, че са загинали. Трябва да намерим телата.

- Те са на шест метра под повърхността – подчерта Отеро. – Предполагам, че са били смазани от налягането на нахлулата в помещението вода, или пък са се удавили.

- Слушай – каза Метсън, – двамата с теб направихме милиони като продадохме конструкциите на Марчети на Джин и хората му. Но ако не се уверим, че тези досадници са загинали, няма да живеем достатъчни дълго, за да ги похарчим. Така че прати още няколко робота, открий телата им и ги измъкни като мъртви риби.

Отеро се обърна към клавиатурата и извади списък с действащите роботи. После влезе в папка, озаглавена „Водни“ и откри два подводни апарата, изпратени да работят близо до лабораторията на Марчети.

- Какви са тези?

- Чистачи – отвърна Отеро. – Обикалят корпуса и почистват водораслите и ракообразните.

- Могат ли да убиват?

- Само ако си ракообразно – каза Отеро. – Но ще ни помогнат да огледаме.

Той превключи чистача на ръчен контрол и го насочи към отсек 171А – лабораторията на Марчети. Машината не беше създадена да плува бързо, но и разстоянието не беше голямо.

- Ето я палубата за наблюдение – каза Отеро. Роботът тъкмо минаваше покрай един правоъгълен прозорец. - Лабораторията на Марчети трябва да е отпред.

Няколко секунди по-късно, двамата видяха мястото, на което се намираше големия кръгъл прозорец.

Щетите бяха очевидни. Това, което до скоро беше внушителен портал, през който извираше ярка светлина, сега приличаше на тъмна пещера. Прозорецът беше счупен. Няколко парчета от дебелия плексиглас все още стърчаха от рамката, подобно на зъби в устата на великан. Вътре нищо не светеше.

- Накарай го да влезе – заповяда Метсън.

Отеро вече беше решил да го направи, но нещо привлече погледа му в дясната част от екрана. Той завъртя чистача в тази посока и камерата показа група плувци, които се опитваха да излязат на повърхността.

- Хвани ги!

Отеро разтвори щипците на чистача и насочи машината към най-близките боси крака. Бяха на жената.

Роботът се захвана за тях. Започна борба. Камерата се разтресе и от устата на момичето се появиха мехурчета. Отеро бутна ръчката на контролера надолу, за да накара чистача да се гмурне.

Машината се обърна, но не помръдна. В този момент на екрана се появи глава с побеляла коса и роботът се завъртя настрани. В слушалките се чу как ръката му се откъсва.

Жената се освободи и лицето на мъжа се появи отново. Той държеше чистача и гледаше право в камерата. Отеро почувства силата на погледа му дори през водата. Мъжът посочи с пръст към обектива и после го прокара хоризонтално по врата си, преди да счупи камерата и да обездвижи чистача.