Клайв Къслър - Бурята

- Малко е рано за жътва – отбеляза Джо.

- Освен ако не се опитват да „ожънат“ нас.

Кърт ускори темпото и излезе от другата страна на нивата, на тясна пътека, която водеше към пристанището. Двамата с Джо тичаха с всички сили, но сякаш от нищото изникваха различни машини и се насочваха към тях.

- Очевидно Марчети все още не е успял да ги програмира – каза Кърт.

- Да се надяваме, че не си е забравил паролата.

Двамата мъже бяха издръжливи и бързи и след като пробягаха около трийсет метра по пътеката и прескочиха една стена, успяха да се измъкнат от машините. Няколко секунди по-късно Кърт и Джо летяха по стълбите, които водеха към пристанището. Хидропланът бе готов за излитане.

Трябваше да побързат.

Кърт се затича към най-бързата лодка сред няколкото, вързани на пристана – шестметрова „Донзи“. Той скочи вътре и изтича до контролното табло. През това време Джо отвърза въжетата. Остин натисна копчето за запалване и се усмихна – V-образният, осемцилидров двигател оживя с рев.

- Консервите идват по кея – каза Джо.

Кърт погледна към роботите, които се насочваха към тях.

- Не се притеснявай – успокои го той, подаде рязко газ и завъртя кормилото.

Лодката се изстреля напред, зави и се стрелна през гладките води на пристанището. Кърт завъртя кормилото и насочи носа ѝ към изхода във вълнолома. Хидропланът вече минаваше през него.

Остин се надяваше да ги настигне и може би да ги обърне, но шансът да успее беше минимален.

Той посочи към радиостанцията на таблото.

- Свържи се с Найджъл – каза той. – Кажи му да долети тук. Не искам да изпуснем тези момчета.

Джо включи апарата и настрои честотата.

- Найджъл! – извика той. – Говори Джо. Обади се!

Пилотът отговори със своя британски акцент, но не звучеше никак ведро:

- Здрасти, Джо, какво става?

- Вдигни птичката във въздуха – извика Джо. – Преследваме с лодка един хидроплан, но едва ли ще успеем да го настигнем.

- Ужасно съжалявам! – долетяха думите на Найджъл. – Иска ми се да ви помогна, но разглобих двигателя.

- Какво?! – извика Кърт.

- Защо? – попита Джо.

- Кърт ми каза, че иска всичко да изглежда достоверно. Затова свалих обтекателя, пръснах няколко части по земята и започнах да гледам озадачено. Реших, че това е най-добрият начин.

- Нямаше нужда да го прави чак толкова достоверно – промърмори недоволно Кърт.

- Този план пропадна – сви устни Джо.

Единственото, което им оставаше, бе да ударят леко самолета с надеждата да го спрат. Но при това опасно начинание трябваше да останат живи.

Моторницата премина през изхода във вълнолома. На двеста метра пред тях хидропланът завиваше по вятъра и се готвеше за излитане.

Кърт натисна ръчката на газта докрай и засече плъзгащия се по водата самолет. Пилотът инстинктивно зави, но машината остана стабилна.

Остин завъртя кормилото наляво и се върна при самолета. Пилотът вече ускоряваше машината. Кърт влезе в дирята на хидроплана и го последва.

- Хайде! Хайде! – мърмореше си той, докато изтискваше и последната капчица мощност от моторницата.

Лодката буквално полетя по вълните. Остин подмина самолета отляво и отново го засече.

Джо залегна и изкрещя. Хидропланът подскочи над тях, металната му перка ги подмина, рулят на единия понтон закачи част от лодката и машината тежко се приводни точно пред тях.

Кърт се надигна.

- Радвам се, че никой не остана без глава.

- Предлагам да не повтаряме същото нещо скоро – каза Джо. – Нямам никакво желание да разбирам как се чувства коктейл „Маргарита“ в блендер.

Кърт очакваше самолетът да завие, а не да ги прескочи, но все пак им бяха попречили. Хидропланът се беше приводнил доста странно, а пилотът беше намалил, за да стабилизира машината. Сега се опитваха отново да излетят като се засилваха в другата посока.

- Поеха срещу вятъра – каза Джо. – Сега ще им е много по-трудно да излетят.

- Трудно, но не и невъзможно – отвърна Кърт. Той умело насочи лодката така, че да застане в разпенената следа на самолета и удари единия от понтоните. Машината се наклони и изви, а пилотът се бореше да я стабилизира, но бързо се върна в първоначалния си курс.

През това време Лейлани гледаше ужасена към цяла армия от машини, които се изправиха и тръгнаха към тях. Трите, които ги нападнаха под водата, я уплашиха сериозно, но петдесет вече си бяха истински кошмар. Усети, че я обзема силен гняв.

- Направи нещо! – извика тя към Марчети.

- Опитвам се! – отвърна нервно той. – Отеро е хитро малко човече! Ако знаех, че е толкова умен, щях да му плащам повече.