Клайв Къслър - Бурята

Кърт погледна Марчети и зачака отговор, но такъв не последва. Погледът му беше прикован в полинезийката. В очите му се четеше страх. Кърт се обърна и разбра защо.

Лейлани държеше компактен автоматичен пистолет. Цевта му беше насочена право към гърдите на Марчети.

4(Great Pacific Garbage Patch)–Място в Тихия океан, където се събират предимно пластмасови отпадъци, които не се разлагат, а просто се раздробяват на все по-малки парченца. Бунището се се е образувало заради няколко въртящи се подводни течения и се разпростира на милиони квадратни километри в Тихия океан.

- Кълна се – каза Марчети и инстинктивно вдигна ръце, – не знам как са попаднали на лодката на брат ви!

Кърт застана между Лейлани и милиардера.

- Свали оръжието!

- Защо? – попита тя.

- Защото той е нашата връзка с истината – натърти Остин. – Ако го убиеш, никога няма да разберем какво се е случило. Колкото и тъжно да звучи, после ще се погрижа да те вкарат в затвора.

- Но той е създал онези машини – не се предаваше тя. – Сам го призна. Не се налага да стигаме по-далеч.

Кърт я погледа в очите. Надяваше се да види страх, колебание и нервност, но те излъчваха само студенина и гняв.

- Махни се от пътя ми Кърт!

- Омръзнало ти е да бъдеш сама? – каза той, повтаряйки думите ѝ от онази вечер в хотела. – Ако дръпнеш спусъка, ще изпиташ самота, каквато не си подозирала, че съществува.

- Той е убил брат ми и ако не ни каже защо, ще си отмъстя

- рече твърдо тя. – Моля те, махни се от пътя ми!

Кърт не помръдна.

- Чуйте ме! – каза нервно Марчети. – Нямам нищо общо със смъртта на брат ви. Но мисля, че мога да ви помогна да откриете виновника.

- Как? – попита Кърт.

- Като проследя тези, които имат познания по въпроса и са наясно с процеса – обясни Марчети. – Очевидно не можеш да вземеш отвертка и електрожен и да сглобиш подобни машини. Това е изключително сложно начинание. Трябва да е замесен някой, който има връзка с първоначалната конструкция.

Докато Марчети говореше, Джо мина зад гърба на Лейлани, по-тих от котка.

- Продължете, Марчети – каза Кърт.

- Има около девет или десет души, които познават голяма част от системата – запелтечи той, – но само един знае толкова, колкото и аз. Името му е Отеро. Той се намира тук, на острова.

- Лъже! – извика Лейлани. – Опитва се да прехвърли вината на някой друг.

Докато Лейлани говореше, Джо скочи върху нея. Тя изпусна пистолета и той изви ръката ѝ зад гърба в болезнена хватка.

Чу се силен трясък и Кърт помисли, че пистолетът е гръмнал.

- Добре ли са всички?

Марчети кимна, Джо направи същото, а Лейлани изглеждаше ядосана, но невредима.

- Какъв беше този шум? – попита Кърт.

Никой не знаеше, но последва повторен трясък и Кърт забеляза движение в задната част на тъмната лаборатория. След това усети парлива миризма на изгоряло. Роботите-заварчици се бяха включили. Те се раздвижиха, събаряха всичко по пътя си, а между ръцете им проблясваха сини дъги от плазма.

Кърт се обърна към Марчети:

- Нека позная – каза той,–Отеро е главният ви програмист.

Елууд кимна.

- Имам усещането, че ни е наблюдавал.

Роботите-заварчици се насочиха към групата. Два от тях имаха малки вериги, подобни на тези на танковете. Краката на третия приличаха на нокти, които стържеха по металната палуба.

Джо пусна Лейлани. Тя се обърна към Кърт и се извини:

- Много съжалявам, аз просто...

- Няма нужда – прекъсна я Кърт, без да изпуска от поглед машините.

Марчети се втурна към херметическата врата. Той завъртя и дръпна дръжката, но тя не помръдна.

- Пазете се! – извика Джо.

Един от роботите се беше насочил към Марчети и направо летеше върху своите вериги. Едната му ръка беше протегната към Елууд, а от другата излизаше искряща бяла плазма.

Марчети залегна и се опита да се скрие. Машината го проследи и започна отново да го приближава.

Кърт потърси с поглед пистолета и го мерна в другия край на помещението. Опита се да стигне до него, но в този момент се включи четвърти робот и препречи пътя му.

Остин отстъпи и застана зад дивана. Джо и Лейлани също направиха няколко крачки назад.

- Как работят? – извика Кърт.

Единият от роботите беше стигнал до масата и я разряза на две с вградения си циркуляр.

- Автономно или ръководени от разстояние – отговори Марчети. – Вместо очи имат миниатюрни камери.

Машините се клатушкаха към тях като упоени животни. Всеки път щом достигнеха нещо твърдо, електрическите им мотори се завъртаха и щипците им се разпъваха. Един стол полетя във въздуха, а диванът беше запален от горелка.