Клайв Къслър - Бурята

- Кой работи тук?

- Всичко е автоматизирано – отговори Марчети.

Той спря количката до една строяща се част от острова и посочи.

Кърт проследи ръката му и видя да падат искри от нови заварки, чу шум от забиване на нитове и въртене на пневматични отвертки, но не забеляза никого. След малко нещо се раздвижи. Един обект с големината на прахосмукачка с три ръце и оксижен, монтиран на четвъртата, се движеше по една стълба.

Машината правеше същите странни и резки движения като роботите на поточните линии. „Може да са прецизни“, помисли си Кърт, „но им липсва стил“.

Машината довърши заварките, прибра две от ръцете си и се закачи за стълбата. След това започна да се издига с помощта на моторизирана щипка. Щом достигна палубата, на която се намираше Кърт, се откачи и забърза надолу по пътя.

Една по-малка машина я последва.

- Това са моите работници – каза Марчети. – Имам хиляда и седемстотин робота с различна големина и дизайн. Те вършат по-голямата част от строителните работи.

- Свободни роботи – отбеляза Кърт.

- Да, могат да ходят навсякъде из острова – похвали се Марчети.

Малко по-надолу по пътя, към роботите се присъединиха няколко други и образуваха малък конвой, който отиваше в неизвестна посока.

- Сигурно е време за почивка – каза Джо и се изкикоти.

- Всъщност, да – каза Марчети. – Те са програмирани да следят собствените си енергийни нива. Щом батериите им се изтощят, отиват до местата за зареждане и се включват. Щом са готови, се връщат на работа. Тук тя никога не спира.

- Ами ако стане злополука? – попита Джо.

- Ако се повредят, изпращат сигнал за помощ и други роботи идват да ги вземат. Закарват ги в работилницата, където ги поправят и ги връщат обратно на работа.

- Кой им нарежда какво да правят? – попита Кърт.

- Една основна програма ръководи всичко. Роботите получават инструкциите си чрез безжична връзка и докладват за изпълнението на централен компютър, в който се пазят всички данни и чертежи на „Аква Тера“. Той следи всичко и може да прави корекции. Друга група от по-малки роботи проверява качеството на свършената работа.

- Роботи-контрольори – каза Кърт и за малко да се разхили.

- Да – отвърна Марчети, – в общи линии, но между тях и работниците няма никакво напрежение.

Марчети отново включи количката за голф и няколко минути по късно групата стигна до лабораторията. В обширното помещение имаше фотьойли с тапицерия от светла кожа, стоманени стени, по които се забелязваха следи от конденз и мигащи компютърни екрани. Те бяха навсякъде.

Мека синя светлина проникваше през огромен кръгъл прозорец. От другата страна на стъклото танцуваха риби.

- Намираме се под ватерлинията – забеляза Кърт, докато гледаше през гигантското стъкло.

- На цели шест метра – обясни Марчети. – Намирам светлината успокояваща и предразполагаща за мислене.

- Но очевидно не предразполага към подреденост – Кърт критично огледа царящата наоколо бъркотия.

Навсякъде бяха разхвърляни боклуци, дрехи и табли за хранене. Няколко десетки книги лежаха на една маса, някои отворени, а други затворени и натрупани като кулата в Пиза. В единия ъгъл на стаята стояха три изключени робота-заварчици.

- Подреденото бюро е знак за нездрав ум – каза Марчети и внимателно взе капка вода от пробата и я постави върху едно стъкълце. След това занесе стъкълцето до една голяма машина, която я пое и забръмча.

- Това значи, че вие сте един от хората с най-здрав ум наоколо – измърмори Кърт, премести купчина листове от един стол и седна.

Марчети не обърна внимание на коментара му и се обърна към машината. Няколко секунди по-късно, върху екрана над бюрото му се появи снимка на водната капка.

- Увеличи! – нареди Марчети. Очевидно говореше на апарата.

Изображението се промени няколко пъти и накрая заприлича на сателитна снимка на островна верига.

- Отново! – нареди той на компютъра. – Фокусирай част 142. Увеличение хиляда и сто.

Машината забръмча и на екрана се появи ново изображение. Този път се виждаха четири от малките паякоподобни създания, събрани около нещо.

Долната челюст на Марчети увисна.

- Увеличете още – каза Кърт.

Очевидно притеснен, мъжът седна пред компютъра. С помощта на мишката и клавиатурата, той увеличи образа. Един от паяците изглежда, че се движеше.

- Не може да бъде! – промълви Марчети.

- Познати ли ви са?

- Като отдавна изгубени деца. Идентични са с моя конструкция, но...