Клайв Къслър - Бурята

- Някакви новини от Азис? – попита той. Имаше предвид египетския генерал, който беше обещал да подкрепи неговия план.

Сабах изглеждаше спокоен.

- Както предположи, Азис се отметна от думата си. Вече нямал интерес да ни финансира.

В далечината проблесна светлинка. На хоризонта, близо до брега, започнаха да се скупчват гръмотевични облаци. Дъждовете все още не бяха достигнали сушата, но скоро пустинята щеше да започне да се къпе в неочаквани валежи. Последното доказателство за гениалността на Джин. И въпреки това, планът беше на път да се провали, точно преди успешния си край.

- Азис е предател – каза Джин с безизразно лице.

- Той е човек със свои собствени интереси – поправи го Сабах. – И той като всички ухажва тези, които му носят печалба. Съветвам те да не го приемаш лично.

- Тези, които нарушават обещанията си, ме обиждат – каза Джин. – С какво се оправда?

- С египетските политици – отговори Сабах. – Военните там контролират всичко от петдесет години насам, включително най-печелившите бизнеси. Но ситуацията започва да се раздвижва. „Братството на мюсюлманите“ набира сила и в днешно време е опасно за военните да развиват каквато и да било цивилна дейност. Особено с чужденец.

- Но нашата програма ще помогне и на тях – не се предаваше Джин. – Ще донесе живот на техните пустини, също както и на нашите.

- Да – каза Сабах, – но те имат бента Асуан и водата в язовир Насър. Те не се нуждаят до такава степен от това, което предлагаме. Освен това, Азис не е прост човек. Той знае истината. Ти можеш да докараш дъждовете или да ги спреш. Но можеш също така да ги насочиш към други страни, които си платят.

Джин се замисли. Беше неизбежно.

- Той не ме познава – настоя той. – Ще му извия ръцете!

- Предупреждавам те, Джин, той няма да промени решението си.

- Тогава ще изпита моя гняв.

Сабах не изглеждаше доволен.

- Мисля, че моментът не е подходящ да си създаваме нови врагове. Поне докато не се разправим с американците. Знаеш, че са открили следи от ордата на повредения катамаран.

- Да – каза Джин, недоволен от новината. – В момента търсят Марчети. Той е основният им заподозрян.

- Лесно ще го открият – каза Сабах. – Тези хора от НАМПД са много решителни. Няма да се поколебаят да се изправят срещу него.

- Нас това какво ни засяга? – попита Джин. Думите му бяха пропити със самоувереност.

Сабах изглеждаше притеснен.

- Не ги подценявай.

Джин се опита да го успокои.

- Обещавам ти, мой добър и верен помощнико, нас никой няма да ни заподозре. Когато открият Марчети, ще намерят смъртта си и това, което се простира отвъд нея за всички неверници като тях. Сега, да обсъдим по-спешни въпроси.

Двамата наближиха група от хората на Джин, които бяха обградили двама свои другари. Те седяха на земята, вързани с гръб един към друг, точно до един изоставен кладенец. Бездънната му паст зееше, разтворена и тъмна, обградена само от стена от глинени тухли, която се издигаше на не повече от трийсет сантиметра от земята. От двете страни на кладенеца се виждаха две железни подпори, които някога са крепели лост с въже и кофа.

Двамата впериха погледите си в Джин. Личеше, че са изплашени до смърт.

- Признаха ли, че са се провалили?

Капитанът на стражите поклати глава.

- Продължават да твърдят, че са изпълнявали заповеди.

- Наредихте ни да нападнем жената – провикна се единият от вързаните. – Направихме точно това.

- Трябваше да я нападнете, само за да подмамите мъжа след себе си. Той беше мишената и задачата ви бе да го заловите, а не да бягате като страхливци, щом ви подгони. А и не трябваше никой да ви вижда. Вече са разпространили описанията ви. Разполагат и със снимка от една охранителна камера на кея. Вече не сте ми нужни!

- Островът е много малък и нямаше къде да се скрием. Трябваше да избягаме.

- Значи признавате – каза Джин. – Избрали сте лесния път. Пътят на страхливците.

- Не – отвърна мъжа. – Кълна се, че не беше така! Капанът не проработи. Той ни надви. Нямахме оръжие.

- Той също не е имал.

Джин се обърна към Сабах.

- Какво предлагаш?

Сабах огледа мъжете и групичката верни на Джин хора.

- Трябва да бъдат набити с камшик – каза той. – После да бъдат намазани с мед и вързани за колове. Ако оцелеят до обяд, ще им простим.

Джин помисли върху предложението му. То щеше да се хареса на другите мъже, но щеше да остави грешно послание и да покаже, че е слаб.

- Не – каза той. – Не мога да проявя милост. Те са се провалили заради липса на воля. Подобни мисли не бива да се предават на другите.