Клайв Къслър - Бурята

Кърт едвам сдържа смеха си. Джо не беше спал от трийсет часа. Въпреки че животинският му магнетизъм работеше при всякакви условия, това не важеше за останалата част от тялото му.

Кърт влезе в стаята. Лейлани затвори вратата и тихичко прекоси помещение с босите си крака. Беше облечена в черни панталони за йога и зелена тениска.

Остин я последва в нейната стая. Завесите бяха спуснати, а осветлението приглушено.

- Медитирах – обясни тя. – Бяха започнала да губя всякакво усещане за душевно равновесие. В един момент чувствам гняв, а в следващия ми се иска да заплача. Беше прав, че съм нестабилна.

Странно, но сега тя му изглеждаше съвсем наред.

- Не знам, но доколкото виждам се държиш.

- Имам нещо, с което да се разсея – каза Лейлани. – Да открия какво се е случило с брат ми. Искам да ти благодаря, че ме прие в екипа, макар и неохотно. Нещо ново?

- Все още не – каза той. – Открихме само някои странни неща.

- Какви по-точно?

- Кимо и останалите са търсели температурни аномалии – каза Кърт. – Успели са да ги открият, но не такива, каквито са очаквали. Температурата на океаните се покачва в целия свят, но те са установили понижение и то в тропическа зона. Това е първото странно нещо.

- Друго?

- Странното е, че по-ниската температура на водата е нещо, което не вреди. Тя води до по-високо съдържание на кислород и съответно до по-изобилен морски живот. Ето защо топлите, плитки морета като Карибското например, са по-бедни на живот, в сравнение с тъмните, студени участъци от Северния Атлантик, където се събират риболовните флотилии.

Лейлани кимна. Кърт осъзна, че е споменал основни факти и заключения, които тя лесно можеше да направи сама, но знаеха толкова малко, че беше най-добре да не крие нищо.

Тя изглеждаше объркана.

- Но Кимо ми каза, че са открили по-ниски нива на разтворен кислород и по-малко крил, планктон и риба, въпреки понижените температури.

- Именно – каза Кърт. – Процесът е обърнат. Явно нещо поглъща топлината и кислорода.

- Какво например? – попита тя. – Токсични отпадъци? Някаква аеробна смес?

Откакто Кърт провери отново данните, не спираше да търси причинат за тази аномалия. Вулканична активност, червени приливи, растеж на водорасли – всички тези неща могат да доведат до появата на мъртви зони и намаляване на кислорода във водата, но нито едно от тях не обясняваше ниските температури. Възходящите течения от студена морска вода обикновено са богати на хранителни вещества и донасят повече кислород на повърхността, което предизвиква експлозия от морски живот в района.

Това беше проблем и най-вероятно Кимо и останалите са били убити, защото са го открили. Но Кърт все още не знаеше подробности.

- Нямам представа – каза Кърт. – Прегледахме всичко, което са изпратили, включително електронните писма на Кимо до теб, за да проверим дали случайно не сме пропуснали нещо. Но засега удряме на камък.

По лицето на Лейлани се изписа тревога.

- Чели сте писмата му до мен?

- Наложи се – каза Кърт. – Надявахме се, че в тях може да има важна информация.

- Открихте ли нещо?

- Не – каза той. – Но трябва да проверим всички следи.

Тя въздъхна и раменете ѝ увиснаха.

- Може би това е твърде голям залък за нас. Вероятно трябва да оставим разследването на някоя международна организация.

- Къде изчезна решителността ти от преди няколко часа?

- Бях разгневена и адреналинът ми дойде в повече. Сега се опитвам да бъда по-разумна. Може би ООН или Малдивските национални отбранителни сили ще могат да поемат разследването. Май е най-добре да си вървим у дома. След като опознах теб и твоите приятели, не мога да понеса мисълта, че някой друг може да пострада.

- Това няма да се случи – увери я Кърт. – Изключено е да оставим това на някой друг, който няма никакъв интерес да открие истината.

Лейлани кимна и в този момент звънна телефонът на Кърт. Той го извади от джоба си и натисна „отговори“.

Беше Гамей.

- Някакви новини? – попита я той.

- Нещо такова – отвърна тя.

- Какво открихте?

- Изпратих ти една снимка, направена с микроскопа. Изтегли я.

Кърт превключи на режим „съобщения“ и зареди снимката на Гамей. Беше черно-бяла, но на нея ясно се виждаше странна форма, която приличаше на нещо средно между насекомо и машина. Ръбовете ѝ бяха остри, а ъглите съвършени.

Кърт присви очи, за да я огледа по-добре. Обектът наподобяваше паяк с шест дълги крака, насочени напред и два отзад, които бяха оформени като плоски плавници и напомняха на рибешка опашка. Всяка двойка крайници завършваше с различни видове нокти, докато един израстък, разположен върху гърба на нещото, беше покрит с издатини. Приличаха на канали на микрочип.