Клайв Къслър - Бурята

- Добре – каза той.

- Няма да ви създавам неприятности – обеща тя.

Кърт ѝ се усмихна със стиснати устни.

- Вече го направи – не ѝ остана длъжен той.

Двайсет минути по-късно, за ужас на медицинския персонал, Кърт помогна на Лейлани да се качи на олющената „Веспа“. Много по-внимателно, отколкото при първото си пътуване със скутера, той я върна от другата страна на острова.

Щом пристигнаха, Кърт обеща на слисания пазач, че НАМПД ще ремонтира или ще замени моторчето му и предложи часовника си като залог.

Мъжът го изгледна подозрително. Остин се зачуди дали пазачът осъзнава, че часовникът струва два пъти повече от нов скутер.

Двамата с Лейлани се качиха на катамарана и Кърт я представи на съпрузите Траут.

- А това е Джо Дзавала – добави той, щом другарят му се показа на палубата, – твоят нов най-добър приятел и придружител.

Лейлани и Джо си стиснаха ръце.

- Не че се оплаквам – рече развеселен Дзавала, – но защо аз да съм нейният нов най-добър приятел?

- Ще се погрижиш да не ѝ се случи нищо лошо – отговори Кърт. – И най-важното, да не ни създава проблеми.

- Досега не съм бил придружител – заоплаква се Джо.

- Всяко нещо си има пръв път – отвърна Кърт. – И така, докъде стигнахте?

- Възстановихме захранването – каза Джо. – Акумулаторът е паднал, но слънчевите панели и вятърната турбина поемат натоварването.

- Открихте ли нещо?

Пол отговори пръв.

- След като Джо възстанови захранването, успях да включа проследяващия режим на джипиеса. До към осем часа вечерта на последния ден, в който са докладвали, са поддържали курс на запад. След това скоростта и посоката са станали хаотични.

- Някаква идея защо?

- Смятаме, че тогава е станала злополуката – каза Пол. – Платното е отчасти обгоряло. Промяната във формата му променя скоростта и управлението на лодката. Изглежда, че тя е започнала да се носи свободно по течението.

- Къде са се намирали, когато това се е случило?

- На около шестстотин километра югозападно от тук.

- Какво друго?

- В бордовия дневник и в компютрите им не е отбелязано нищо необичайно – каза Пол. – Но Гамей откри нещо интересно, както винаги.

Кърт се обърна към нея.

Тя вдигна една стъкленица, в която имаше два пръста тъмна вода.

- Това е оставено от огъня. Смесих го с дестилирана вода. Утайката е предимно въглеродна. Но открих и странна смес от метали: калай, желязо, сребро, дори и незначително количество злато. А също и мънички прашинки, които е трудно да определя.

Кърт погледна водата отблизо и забеляза, че тя има странен, почти пъстър отблясък.

- Какво е това?

Гамей поклати глава.

- Оборудването ми не е достатъчно добро, за да стигна до някакво сигурно заключение. Но на борда са имали микроскоп. Джо възстанови захранването и успяхме да направим снимки на пробите. Каквото и да има вътре, то се движи.

- Движи се? – повтори Кърт. – Как така се движи?

- Не е инертно – обясни Гамей. – Въглеродът и остатъкът са неподвижни, но нещо върху или вътре в утайката е активно. Каквото и да е, то е толкова малко, че не можем да го различим под микроскопа.

Изглежда, че новината притесни Лейлани. Кърт помисли да остави разговора за по-късно, но ако тя не можеше да приеме истината, колкото и болезнена да е, по-добре да го разбере сега.

- За бактерия ли говорим или за някакъв друг микроорганизъм? – попита Остин.

- Не съм сигурна – отвърна Гамей. – Докато не го огледаме по-отблизо, можем само да предполагаме.

Кърт се замисли. Беше странно и не им помагаше с нищо. Знаеха само, че това, което откриха в нагара по палубата, е било отложено върху лодката след пожара.

- Възможно ли е това странно откритие, каквото и да е то, да е предизвикало пламъците? – попита той.

- Опитах да го изгоря – каза Гамей. – Не е запалимо. Състои се от оксидиран въглерод и метали.

- Ако това не е причината, тогава какво?

Гамей погледна Пол, който на свой ред погледна Джо. Никой не искаше да съобщи лошите новини.

Дзавала най-накрая наруши мълчанието:

- Пожарът е от бензин – каза мрачно той. – А и не можем да открием двайсетлитровите туби, които са описани в митническата декларация.

Кърт бързо свърза фактите:

- Екипажът е запалил огъня.

Джо кимна.

- Да, така смятаме...

Гамей се обърна към Лейлани, за да се убеди, че е добре.

- Съжалявам! – каза Гамей.

- Няма нищо – отговори Лейлани. – Всичко е наред.

- Защо някой би подпалил собствената си лодка? – попита Кърт.

- Успяхме да се сетим само за две причини – каза Гамей. - Или е било злополука, или нещо върху лодката е изглеждало по-опасно от пожара.