Клайв Къслър - Бурята

Чоу направи пауза, за да даде възможност на Мустафа да помисли върху думите му и после добави:

- Ако пожелае, Джин ще се превърне в човека, който докарва дъжда и всяка година ще го продава на този, който предложи най-висока цена.

Мустафа вдигна чашата си, но не отпи. Замисли се и я постави обратно върху чинийката.

- Индия е по-богата от моята родина – каза той.

Чоу кимна.

- Вие няма да можете да предложите повече от тях.

Мустафа остана безмълвен за няколко минути, а после каза:

- Джин е арабин и мюсюлманин. Не би избрал сикхите и индусите в Индия пред нас.

- Сигурен ли си? – попита Чоу. – Ти ми каза, че хората от семейството на Джин отдавна са наричани пустинни лисици. Как иначе може да се обясни тяхното богатство? Той ще избере това, което е изгодно за клана му.

Все още обмисляйки гледната точка на Чоу, Мустафа погледна храната и се извърна отвратен. Изглежда, че апетитът му беше изчезнал.

- Страхувам се, че си прав – каза той. – И нещо повече, вече подозирам, че Джин е замислил това много преди ние да се досетим. Защо иначе ще настоява фабриките да се намират в неговата нищожна държава?

- Значи сме на едно мнение – заяви Чоу. – Ако разчитаме само на неговите обещания, без да имаме начин да гарантираме спазването им, ще изпаднем в несигурна ситуация.

- Най-вече аз – каза Мустафа. – Знаеш, че не живея в лукс като теб. В моята страна нямаме влакове-стрели, нито градове с лъскави сгради и хубави пътища. Нищо не може да ни спаси, ако изпаднем в криза.

- Но имате нещо, което ние нямаме – каза Чоу. – Хора с дълга памет и опит в общуването с Джин. По-вероятно е да се довери на вас, отколкото на някой мой пратеник.

- Той няма да ни допусне до своята технология – каза Мустафа.

Чоу се усмихна лукаво.

- Тя не ни е необходима в този момент.

- Не разбирам – каза Мустафа. – Мислех, че...

- Трябва само да елиминираме възможността Джин да я контролира. Или най-добре да елиминираме него и да я контролираме сами. Ако той няма възможност да изпълнява нови поръчки, ордата ще прави това, което той вече е обещал. Дъждовете ще идват само при нас.

Мустакът на Мустафа се надигна бавно, а по лицето му се появи злорада усмивка. Явно най-накрая беше разбрал какво намеква Чоу.

- Какви са условията ти? – попита той. – Не мога да ти обещая, че ще успеем, но ще опитаме.

Чоу кимна. Никой не можеше да гарантира това, което той искаше.

- Двайсет милиона долара при потвърждаване на смъртта на Джин и още осемдесет, ако ни доставиш кодовете за командване.

На Мустафа за малко да му потекат лиги, но изведнъж го изпълни хладина, която беше достатъчно силна, за да потуши пожара на алчността му.

- Джин не е човек, с когото можеш да се закачаш – каза той. – Пустинята е пълна с костите на тези, които са се изправяли срещу него.

Чоу се облегна назад. Мустафа му беше в кърпа вързан и го знаеше. Едно леко четкане на честта щеше да затвърди сделката.

- Няма печалба без риск, Мустафа. Трябва да го проумееш, ако не искаш да си останеш марионетката на Джин.

Мустафа пое дълбоко дъх и прие съдбата си.

- Ще действаме – каза твърдо той, – след като получим десет милиона предварително.

Чоу кимна и махна на един от своите хора, който остави на пода малко куфарче. Мустафа посегна към него, но щом докосна дръжката, Чоу каза:

- Запомни, Мустафа, в тази страна също има места, които са покрити с кости. Ако ме предадеш, на никой няма да му пука дали към купчината ще се добавят няколко пакистански трупа.

След кратка среща с малдивската полиция, Кърт отведе Лейлани до главната болница на острова – модерна сграда, носеща името на Индира Ганди. Докато чакаха да станат рентгеновите снимки, той изпрати съобщение на Джо, че е добре и че преследването е приключило. След това отново насочи вниманието си към Лейлани.

- Не искам да прозвуча невъзпитано, но какво по дяволите правиш тук?

Ръката и беше превързана, а раната над окото беше зашита и намазана с йод.

- Дойдох да разбера какво се е случило с брат ми.

„Разбирам я“, помисли си Кърт, но той знаеше със сигурност, че Дърк Пит все още не се е свързал с членовете на семействата им.

- Как научи, че се е случило нещо?

- Брат ми изучаваше теченията – каза тя и го погледна с тъга. – Аз пък учех за съществата, които плуват в тях. Всеки ден си пишехме имейли. В последните няколко, които ми изпрати, той споменаваше за това, че с останалите от екипа са започнали да откриват някои много странни отклонения в температурата на водата и нивото на кислорода в нея. Той искаше да разбере какво отражение би имало това върху морските обитатели в района. Брат ми каза, че планктонът и крилът са намалели значително. Рибата също. Сякаш морето е започнало да става студено и безплодно.