Клайв Къслър - Бурята

Внезапно се обърна, впери поглед в жената до дървото и тръгна решително към нея.

Движеше се бързо и с широки крачки. Тя го загледа за секунда и заотстъпва. Кърт продължи.

Жената се насочи към улицата, по която с бясна скорост се приближаваше един товарен микробус.

„Явно идват да я измъкнат“, реши Кърт.

Но жената спря на място, очевидно объркана. Тя погледна приближаващия микробус, а после Кърт. Машината наби рязко спирачки и спря на няколко метра от нея.

Вратата се отвори и отвътре изскочиха двама мъже. Тя се опита да избяга, но те я сграбчиха.

Кърт нямаше представа какво се случва, но знаеше, че това не е на добро. Той се затича и закрещя към мъжете:

- Хей!

Жената пищеше, докато я влачеха към микробуса. Тя се съпротивляваше, но те я метнаха през отворената врата и скочиха след нея. Кърт стигна улицата, но микробусът вече потегляше с мръсна газ. Пазачът от будката тичаше зад него и надуваше свирка.

Това нямаше как да помогне.

- Имате ли кола?

- Само скутер – отвърна мъжът, извади един ключ и посочи към малка, оранжева „Веспа“.

Кърт грабна ключа и се затича към скутера. Щеше да свърши работа.

Той вкара ключа в гнездото на контакта и петдесеткубиковият двигател оживя, но не беше по-мощен от вентилатор на отдушник в баня.

- Как може да нямате кола? – извика той и подаде газ.

- Островът е широк само три километра – отвърна пазачът – На никой не му трябва.

Кърт не можеше да оспори това твърдение, а дори и да можеше, нямаше време. Той завъртя ръчката на газта и веспата ускори след отдалечаващия се микробус.

Само преди минута той се чудеше дали жената е репортер, след това реши, че може да е нещо по-опасно, а сега се опитваше да я спаси от похитители. Очертаваше се сутринта да е много интересна.

Микробусът летеше по улицата на около двеста метра пред него. Стоповете светнаха и той зави наляво към вътрешността на острова.

Кърт го последва, но за малко да блъсне един колоездач и уличен продавач на риба. Той зави и се качи на тротоара, като балансираше, за да не падне от скутера. Секунда по-късно беше отново на платното.

Микробусът значително беше увеличил преднината си и Кърт се опасяваше, че може и да не успее да го настигне със своя малък мотор.

- Прекрасно! – промърмори той. Няколко мухи се бяха ударили в лицето му. – Толкова години слушам Дърк да разказва истории за дюсенберговете и пакардите, които е наемал, а сега карам скутер с трийсет коня.

Той се сниши, за да намали съпротивлението и реши, че има късмет, че от дръжките на скутера не висят лентички и отпред няма кошница.

Отред имаше групичка хора, които пресичаха на пешеходна пътека. Палецът на Кърт намери клаксона.

„Би-бип!“

Досадният звук беше достатъчно висок, за да раздели хората. Кърт се промуши между тях като полудял и даде газ след микробуса.

Микробусът вече се движеше по път, в чието име имаше толкова много букви и гласни, че Кърт дори не си направи труда да го прочете и запомни. Единственото, което имаше значение беше, че целта му все още се виждаше.

Кърт не беше сигурен колко бързо се движеха другите скутери, но максималната скорост на тази малка „Веспа“ беше около шейсет и пет километра в час. Тъкмо когато започна да си мисли, че няма да успее, късметът му помогна.

Въпреки твърдението на пазача, че на острова не е нужна кола, изглежда, че доста хора имаха. Тесните улици бяха пълни с тях. Не по стандартите на задръстванията в час пик по Източното крайбрежие, но достатъчно да превърнат пътя в труден за преминаване.

Кърт избегна удара с една кола, промуши се между две, които се движеха една до друга и започна да наближава микробуса. Видя го далеч напред как се опитва да премине през едно натоварено кръстовище.

Кърт изпревари още една кола и чу шофьорът на микробуса да надува нервно клаксона. Микробусът зави надясно.

Остин се промуши между две спрели коли и взе завоя с лекота, като се молеше никой да не реши да отвори вратата си в този момент.

Движеха се на запад и Кърт настигаше микробуса. Той изпита внезапно задоволство от своя малък, оранжев жребец. Пред него се появи океанът. Вече бяха от другата страна на острова.

Микробусът излезе на открито и мина с бясна скорост покрай контейнерите и оборудването на търговското пристанище. После наби спирачки близо до една моторница и вратата се отвори.

Двамата мъже, които бяха отвлекли загадъчната жена, я изкараха насила навън, а после микробусът потегли.