Клайв Къслър: Бурята

Джо се премести на капитанското място и натисна няколко копчета. Нищо не се случи.

- Няма ток.

Кърт се огледа наоколо. Катамаранът разполагаше с два слънчеви панела на покрива, които изглеждаха непокътнати. В допълнение, малкият ветрогенератор, разположен високо на мачтата, се въртеше свободно. Системата трябваше да работи, дори и без никой да я използва.

- Провери кабелите – каза той.

Джо се качи на покрива на кабината и откри проблема.

- Този е изгорял – каза той. – Мисля, че мога да го оправя. Докато той работеше, Кърт започна да оглежда около кутиите на спасителните салове. Те не само че не бяха надути, но и ключалките не бяха пипнати.

- Долу има ли вода? – извика той, като си мислеше, че някоя внезапна вълна може да ги е ударила и да ги е изхвърлила зад борда, въпреки че това не обясняваше пожара.

- Не! – извика Гамей. – Сухо е като в пустиня.

Кърт коленичи, за да огледа следите, оставени от огъня. Нагарът беше странен и плътен и приличаше повече на утайка, отколкото на сажди.

Лодката разполагаше с помощен двигател за аварийни случаи или при липса на вятър. Той беше разположен под палубата близо до кърмата. Кърт вдигна капака и го огледа.

- В двигателния отсек няма следи от пожар – каза той.

Полинезийката се беше приближила до тях и сега стоеше на крайбрежната алея зад малко дърво, близо до края на кея. Тя държеше телефона си по странен начин, сякаш правеше снимки на катамарана.

Дали е репортер?

Кърт реши, че случката не е чак толкова интересна за медиите, освен ако жената не знае нещо повече от него.

Гамей се показа на палубата.

- Откри ли нещо? – попита я Остин.

Тя му подаде няколко предмета.

- Дневникът на Талия – каза Гамей. – Няколко от бележките на Халверсън. И един лаптоп.

- Нещо необичайно?

- Нищо съществено, но масата в главната каюта е натрошена, а около нея има счупени чинии и чаши. Шкафовете са заключени, затова предполагам, че тези съдовете са били използвани. Освен това храната в килера е изчезнала, с изключение на консервираната.

Думите на Гамей събудиха искрица надежда в Кърт. Ако ситуацията е принудила екипажа да напусне катамарана, първо щяха да помислят за храна, но в този случай едва ли щяха да оставят консервите. По-вероятно щяха да вземат само тях.

Пол се върна от носа. Той носеше джипиеса и няколко инструмента за взимане на проби.

- Отпред няма нищо необичайно, освен че маркучът за миене на палубата е оставен с отворен кран.

- Може да са го използвали, за да се борят с огъня – предположи Гамей.

Кърт се съмняваше. Два червени пожарогасителя стояха непокътнати, по един от всяка страна на яхтата.

- Защо не са използвали тях?

Никой не можа да отговори и Кърт се обърна към Гамей.

- Дърк ми каза, че си взимала уроци по криминалистика.

Тя кимна.

- Опитът с доктор Смит ме научи, че малките неща могат да ни кажат много. Особено когато нищо друго не се връзва.

- Нищо не разбирам – каза Кърт. – Няколко контейнера с провизии липсват, но това не означава, че са били нападнати от пирати. А и компютрите и истински ценните неща са непокътнати. По счупените чинии и масата може да се предположи, че е имало борба, но това не е достатъчно да ме накара да помисля, че са полудели и са се избили един друг. Затова единствената опасност, която виждам, е огънят, но ако са използвали маркуча, за да го потушат, са забравили, че имат пожарогасители.

- Може пожарът да ги е дезориентирал – предположи Пол. – Дали не се е случил през нощта? Или е освободил отровни изпарения и те не са имали друг избор, освен да скочат зад борда.

Кърт реши, че това е малко вероятно, но не и изключено. И би обяснило странния нагар. Може изпаренията да са от лак или някакъв вид гел. Но как е попаднал тук?

- Да започнем с това – каза той. – Пожарът не е дошъл от двигателния отсек, значи причината да избухне е друга. Да вземем проби от нагара и от всичко друго, което ни се стори странно.

- Аз ще го направя – заяви с готовност Гамей.

- А аз ще помогна на Джо да възстанови захранването – добави Пол.

- Добре – усмихна се Кърт. – За мен не остана нищо друго, освен да се представя на една привлекателна млада жена.

Гамей го изгледа неразбиращо.

- Разбира се, че ще го направиш – каза тя с усмивка. – Нали си Кърт Остин.

Въпреки подигравката на Гамей и подозрителните погледи на останалите, Кърт не обели и дума повече. Той слезе по мостчето на кея, без да сваля очи от пазача в будката.