Клайв Къслър - Бурята

- Ние решаваме проблеми – каза той.

- Значи сте дошли на неправилното място – каза мъжът. – Малдивите са рай. Тук няма проблеми.

Кърт се усмихна. Искаше му се човекът да е прав.

Пътуването продължи бавно и спокойно. Сградите на Мале постепенно се извисиха пред тях. Таксито премина покрай вълнолома и забави. Плитката прозрачна вода промени цвета си от тюркоазена в светлосиня.

Лодката се удари в кея. Водачът угаси двигателя и метна въжето на някакъв мъж на брега.

Кърт се изправи, плати и скочи от малката лодка. Наблизо се разхождаха туристи, влизаха и излизаха от магазините, разположени по крайбрежната улица. Група мъже в ярки светлоотразителни жилетки работеха по участък от пътната настилка. Те спряха за миг работата си и се опряха на дръжките на лопатите, за да огледат една доста привлекателна полинезийка, която мина наблизо.

Кърт не ги винеше. Буйната ѝ черна коса се стелеше като мастило по белия ѝ потник. Мургавото лице, високите скули и сочните устни блестяха на слънцето. Краката ѝ бяха покрити със строги сиви панталони, но Кърт беше сигурен, че са стегнати и загорели като останалата част от тялото ѝ.

Тя се скри в една бижутерия, а Кърт и работниците се върнаха към своите задачи.

- Готов ли си? – попита Остин.

- Както винаги – отвърна Джо.

Кърт грабна торбата си и двамата тръгнаха по кея. Наблизо ги чакаше мъж, който беше доста висок, почти два метра, със суров и проницателен поглед, и жена с благо, но в същото време дяволито изражение на лицето, синьозелени очи и леко чуплива коса с цвят на червено вино. Тя беше висока около метър седемдесет и пет, но до мъжа изглеждаше направо дребничка.

- Очевидно семейство Траут са ни изпреварили – каза Кърт, сочейки към двамата.

Пол и Гамей Траут бяха едни от най-близките им приятели и незаменими членове на Екипа за специални задачи. Със своя неукротим дух и палава натура, Гамей сякаш беше „ин“, който контрастира на сериозния и чувствителен „ян“ на Пол.

- Добре дошли в рая! – поздрави ги Гамей.

Тя беше родена в Уисконсин и все още говореше с лек акцент от Средния запад.

- Ти си вторият човек, който нарече това място така – каза Кърт.

- Пише го в брошурата.

Остин я прегърна и после стисна ръката на Пол. Джо направи същото.

- Как успяхте да пристигнете толкова бързо?

Гамей се усмихна.

- Имахме летящ старт. Бяхме в Тайланд, където опитвахме най-вкусната храна на света.

- Късметлии! – завидя им Кърт.

- Искате ли да се настаните в хотела? – попита Пол.

Остин поклати глава.

- Първо ще огледам катамарана. Докараха ли го?

- Една спасителна лодка на Малдивските национални отбранителни сили го изтегли преди час. Държат го под карантина, както ти помоли.

Това беше добра новина.

- Тогава да видим какво ще открием.

На групата ѝ бяха нужни само седем минути, за да стигне от пристанището до един кей, охраняван от няколко моряци. Два патрулни катера бяха закотвени в близост, а обгорелият катамаран на НАМПД беше вързан странично за кея.

Кърт попълни няколко документа в една малка будка и подаде копия на личната карта и на паспорта си на сружителя вътре. Докато чакаха печатите, Кърт погледна към кея и забеляза нещо странно. В началото не каза нищо, но след като взе документите си, се обърна към мъжа в униформа.

- Говорите ли английски?

- Разбира се! – отвърна гордо мъжът.

- Кажете ми, моля – продължи Кърт, – но без да надничате... случайно една красива брюнетка с бяла блуза да ни гледа от улицата?

Пазачът понечи да обърне глава, за да погледне.

- Без да надничате! – напомни му Кърт.

Този път мъжът беше по-внимателен.

- Да, там е. Някакъв проблем ли има?

- Не... ако нямате нищо против да ви следят красиви жени – отговори Кърт. – Наблюдавайте я, ако обичате.

Мъжът се усмихна.

- С удоволствие – каза той и добави:–Без да надничам.

- Точно така!

Кърт се отдалечи. После заедно с Джо и семейство Траут се качиха на катамарана.

- Какъв ужас! – каза Гамей и сложи ръце на хълбоците си. Беше напълно права. Огънят беше обгорил половината лодка. Фибростъклото до кърмата се беше разтопило. Вероятно там пламъците са били най-силни. Навсякъде беше пръснато оборудване и провизии.

- Какво търсим? – попита Пол.

- Нещо, което да ни каже какво се е случило – отговори Кърт. – Злополука ли е било или нападение? Дали са имали проблеми, или нещо се е объркало изведнъж?

- Ще потърся корабния дневник и джипиеса – каза Пол.

- Аз ще проверя каютите – обади се Гамей.