Клайв Къслър - Бурята

- Нагарът – предположи Кърт – и каквото и да съдържа. Мислите ли, че са се борили с това?

- Не знаем какво да мислим – рече бавно Гамей. – Наистина не виждам как то е могло да представлява някаква заплаха, но след час двамата с Пол имаме среща с един професор от местния университет, за да огледаме по-добре какво има в тази проба. Дано разберем нещо повече.

- Добре – каза Кърт. Той погледна към китката си, за да види колко е часа, но си спомни, че часовникът му е заложен.

- Колко е часът?

- Шестнайсет и трийсет – отвърна Гамей.

- Добре, двамата с Джо ще заведем Лейлани в хотела. После ще се чуем с Дърк и ще ви изчакаме. Отидете при вашия професор, но бъдете внимателни.

Пол и Гамей взеха автобус от крайбрежието до Малдивския национален университет. На спирка „Билабонг“ двамата американци слязоха заедно с група студенти, сякаш и те отиваха на вечерно училище.

- Не ти ли се иска да продължиш да учиш? – попита Гамей.

- Само ако и ти се запишеш и ми позволиш да ти нося учебниците – отвърна Пол.

Тя се усмихна.

- Ще трябва да си помисля.

Двамата влязоха в сградата. Курсовете в Националния университет бяха най-разнообразни. От традиционния закон Шария, до инженерство, строителство и здравеопазване. Учебната програма по морско инженерство отдавна се славеше като изключително добра, вероятно заради желанието на Малдивите, намиращи се почти на морското равнище, да попречат на надигащото се море да ги потопи.

Пол и Гамей бяха посрещнати от техен колега, който беше запознат с работата на НАМПД. Той ги представи на доктор Алия Ибрахим – привлекателна жена, облечена в лилаво сари, която работеше в научния факултет.

- Благодаря ви, че ни приехте – усмихна ѝ се Гамей.

Жената пое ръката ѝ в дланите си.

- В океана, също както и в пустинята, пътниците в беда не бива да бъдат отпращани – каза тя. – А ако в това, което сте открили, има някаква опасност за Мале и аз ви откажа, ще бъда не само егоистка, но глупачка.

- Все още не знаем дали е опасно – обясни Гамей, – просто смятаме, че има нещо необичайно и вие можете да ни помогнете да установим какво е то.

Доктор Ибрахим се усмихна. Бледият цвят на лицето ѝ подчертаваше зелените ѝ очи.

- Тогава да не губим време.

Тя ги поведе към една лаборатория. Сканиращият микроскоп вече беше нагласен и готов за работа. Едно електронно табло показваше, че всички системи са в готовност.

- Може ли? – попита доктор Ибрахим.

Гамей ѝ подаде стъкленицата и тя взе проба, която постави върху специален поднос. После го пъхна в отвора на микроскопа.

Няколко минути по-късно върху екрана се появи първата снимка.

Изображението беше толкова странно, че накара всички присъстващи да замлъкнат. Гамей присви очи, Пол стоеше с леко отворена от изненада уста, а доктор Ибрахим нагласи очилата си, за да погледне по-отблизо.

- Какво е това? – попита Пол, взирайки се в екрана.

- Приличат на акари – допусна Гамей.

- Не съм сигурна какво е – каза доктор Ибрахим. – Ще опитам да ги увелича още малко.

Огромният електронен микроскоп се завъртя и направи повторно сканиране. На екрана се появи нова снимка, която само увеличи неудомението им.

Доктор Ибрахим се обърна към Пол и Гамей:

- Не знам какво да ви кажа – промълви тя. – Никога не съм виждала подобно нещо.

Пол и Гамей бяха в университета, Джо беше с Лейлани, а Кърт реши да огледа личните вещи на изчезналия екипаж. Той имаше чувството, че върши нещо нередно, сякаш събира кости на умрял човек, но се налагаше да го направи. Сред вещите можеше да се крие ключът към загадката.

Около час след като започна да върши тази неприятна работа, той нямаше търпение да приключи. Кърт не откри нищо, което да им помогне, но за сметка на това намери снимка, която щеше да зарадва Лейлани. На нея се виждаше екипажът, като в средата беше застанал брат ѝ, изпълнен с радост, сякаш беше побрал света в дланта си.

Кърт прибра вещите на екипажа и излезе в коридора със снимката в ръка. Една врата по-надолу беше апартаментът, който беше наел за Джо и Лейлани. Апартаментът беше разделен на две преходни стаи.

Кърт почука, но отговор не последва.

След малко дръжката се завъртя. Показа се лицето на Лейлани. Той чак сега осъзна колко беше красива.

- Къде е телохранителят ти?

Тя отвори вратата по-широко. Джо спеше дълбоко на леглото и похъркваше лекичко. Все още беше с дрехи и обувки.

- Голям професионалист, няма що – каза тя. – Нищо не може да му убегне.