Клайв Къслър: Бурята

- Кърт и Джо ще се зарадват.

- Къде са те? – попита Пол.

- Зад мен – каза Дърк и посочи към вратата.

Всички погледи се насочиха натам и в този момент в залата влязоха Кърт, Джо и Лейлани. Жените се прегърнаха, а мъжете си стиснаха ръце, потупаха се по раменете и целунаха дамите по бузите.

- Започнахме без вас – каза Пол и направи жест на сервитьора да се приближи. – Какво ще желаете?

Дърк си поръча текила „Дон Хулио Бланко” с лед, лимон и сол. Джо поиска „Джак Даниълс” също с лед. Лейлани предпочете коктейл „Космополитън”, а Кърт пожела чист джин „Бомбай сапфир“ и мартини с лук, вместо маслини.

- Е, добре – обърна се Дърк към Джо. – Тъй като ти си героят на деня със златна звезда в бележника покажи ни своя египетски медал.

Джо се изчерви от смущение.

- Не мога да го направя.

- Какво стана с него?

- Намира се в чекмеджето ми с чорапи.

Гамей се засмя.

- Това е един наистина скромен човек.

Пол извади вестник. Беше розов. „Файненшъл Таймс”, издаван във Великобритания.

Той прочете списък с възможните последствия, ако кризата не беше предотвратена. Той включваше милиони загинали, глад, анархия и война в Близкия изток, тъй като най-вероятно вината щеше да бъде приписана на Израел, вместо на Джин и неговата група в Йемен.

Той изглеждаше почти разочарован.

- На Джо няма да му хареса тази част – каза той и продължи да чете.–„Всичко това и още много беше предотвратено благодарение на героичните усилия на екипа по поддръжката на бента, военните сили, включително на майор Едо и един неназован американец, който е обявен за герой на египетския народ и който ще получи Медал на Нил.“

Гамей поклати глава.

- Не е честно!

- Поне е получил медал за усилията си – каза Дърк с усмивка.

- Само това ли успя да направи правителството като благодарност, че Джо спаси милиони хора?

Лейлани също се включи.

- Аз го познавам достатъчно добре, за да знам, че той не обича да е в центъра на вниманието, освен ако не е заобиколен от няколко прекрасни дами.

Джо се засмя.

- Давате ми причина да се върна в Египет.

- Шегата настрана – каза Дърк, – ако Джо не беше рискувал собствения си живот, за да спре срутването на бента Асуан, милиони хора щяха да загинат по поречието на Нил.

- Колко са жертвите? – попита Руди Гън.

- Поне десет хиляди – отвърна бавно Пит.

Джо изглеждаше така, сякаш се беше пъхнал в черупката си от срам.

- Искам още един „Джак Даниълс” с лед. Този път двоен.

Всички отпиха от питиетата си, без да кажат нито дума.

Накрая мълчанието беше нарушено от Пол.

- Какво става с подземната фабрика на Джин?

Дърк погледна оранжевите стрелки на своя водолазен часовник „Докса”.

- Бил е взривен преди точно четирийсет минути.

- Могат ли бомбите от въздуха да проникнат достатъчно дълбоко в планината, за да разрушат фабриката? – попита Гамей.

- Могат и са го направили – обясни Пит. – Един безпилотен самолет е изстрелял две ракети. Първият тласък, невидим от земята, ги е ускорил до петстотин километра в час. След това са се включили главните ракетни двигатели и скоростта им е нараснала до над три хиляди километра в час. Падайки, са образували шестметров кратер, но не са били достатъчно мощни да разбият подземната фабрика на Джин. Затова пет минути по-късно е била изстреляна нова ракета срещу дълбоките пещери. Четири бомбардировача „Б-2” са прелетели над Йемен, натоварени с нещо, наречено МДБ, военно съкращение, означаващо “мощен дълбокопроникващ боеприпас“–тринай-сеттонна „GBU-57“, най-унищожителното неядрено оръжие за разрушаване на бункери в света. Бомбата е натъпкана с над два тона експлозиви, затворени в единайсеттонна обвивка. Тя удря с такава сила, че може да пробие сто и двайсет метра пръст и скала. Щом прахът се е уталожил, цялата планина е била изчезнала. Останала е само купчина пясък и отломки. Оборудването за създаване на микророботи вече не съществува.

- А какво става със Сабах, дясната ръка на Джин? – попита Кърт и погледна часовника си. Той се радваше, че си го е върнал, дори и с цената на един чисто нов, последен модел скутер.

- Взривен е до размера на микророботите – каза Пит саркастично.

Най-после сервираха вечерята. Първото ястие беше сьомга „Крал Олаф“. Следващото, пушена есетра, последвано от гъше „Фуа гра“ и внимателно подбрани патешки и свински пастети.

Основното ястие беше свински ребърца, приготвени в стил „Сейнт Луис“, равиоли с плънка от омар, задушен праз лук с пържени яйца.