Клайв Къслър: Бурята

Времето на Кърт изтичаше.

Джин извика през кървавата си маска:

- Ако не държеше пушка, щях да те убия с голи ръце!

Кърт му поднесе оръжието и после го метна надалеч.

- Не можеш да ме победиш, Джин! – провикна се той. – По-добър съм от теб. Боря се за нещо, което има значение, а ти само си играеш. Знам, че не искаш да умреш. Страх те е. Виждам го в очите ти.

Джин се спусна към него с разкривени от ярост черти. Този път Кърт стъпи здраво на краката си, издаде рамо напред и го заби в корема на противника си. После обви с ръце тялото му, вдигна го и го просна по гръб на площадката.

Незнайно откъде Джин извади нож и поряза ръката на Кърт, преди да успее да му хване китката. Шурна кръв и Остин усети силна болка, но силата и решителността му надделяха. Той удари ръката на Джин три пъти в пода и ножът отхвръкна.

Кърт ритна оръжието настрани към приближаващата се вълна от микророботи.

Сега или никога! Джин се опита да се изправи, но Остин го удари с лакът в лицето и после блъсна главата му в площадката. След това го хвана за косата, изви лицето му настрани и го принуди да се вгледа в настъпващата орда.

- Погледни ги! – извика Кърт и продължи да придържа бузата на Джин към пода. – Погледни ги!

Джин вече се беше отказал да се бие и се взираше в приближаващите се роботи. Те идваха все по-близо, а кръгът около двамата мъже се стесняваше.

Миниатюрните машини достигнаха до следата от кръв и я покриха като мравки. Те блестяха под слабата луминесцентна светлина, а звукът от движенията им беше ужасяващ. Наподобяваше нещо средно между чудовищен рояк пчели и дращене с нокти по черна дъска.

- Кажи ми паролата! – заповяда Кърт.

Лаптопът се намираше на няколко метра от тях и ордата почти го беше стигнала. Той буквално беше заобиколен от море от микророботи.

- За какво ще ти послужи сега?

- Просто ми я кажи!

Кърт го притисна, а Джин се оттласна, за да предпази лицето си от приближаващите се роботи. Те достигнаха раната на бузата му и устните му потрепериха. Той ги изплю от устата си, но някои му влязоха в окото и започнаха да щипят като киселина.

- Хайде, Джин! Преди да е станало късно!

- 221-798-615! – извика Джин.

Кърт го вдигна на крака.

- Чу ли това, Марчети?

От джоба на Кърт се дочу слаб глас:

- Изпращам, сега!

Стържещият звук продължи. Кърт дръпна Джин назад, но кръгът около тях се стесни до големината на кухненска маса, а после до размера на корабен люк.

- Марчети?!

Внезапно ордата спря. Звукът от дъвченето, пълзенето и дращенето заглъхна на вълни, носеща се във всички посоки, подобно на безкрайно море от падащи плочки домино.

Микророботите се отделяха от стените на сградите на дебели слоеве и телата им се струпваха на сиво-черни дюни. Облак от тях се понесе като прах по нулевата палуба.

Ужасният шум отстъпи място на нормални звуци като скърцането на огромния метален остров и перките на кръжащите наблизо въздушни кораби.

- Браво, Марчети! – викна Кърт. – Сега се върнете обратно и ми помогнете да изчистя този боклук.

Кърт Остин стоеше в мрака на ръба на хеликоптерната площадка и очакваше въздушните кораби да кацнат. Той наблюдаваше как първият се приближава и бавно се снишава. Перките му бяха завъртени надолу, за да се забави спускането, подобно на старите ракети на лунните модули. Навсякъде се разлетяха микророботи като вулканична пепел.

Облакът от метален прах се понесе във въздуха и падна към нулевата палуба.

На няколко метра встрани, застанал на колене, Джин наблюдаваше ставащото, без да помръдне. Той беше един съкрушен мъж. Кърт реши, че изглежда различно.

- Ще ме пратиш в затвора, нали? – пророни той.

- Вероятно ще получиш десет доживотни присъди – отвърна Кърт.

- Мислиш ли, че човек като мен ще оцелее зад решетките? – попита Джин.

- Само докато си загубиш разсъдъка.

Джин погледна към ръба. Тъмнината го зовеше.

- Пусни ме...

Кърт разбра какво си беше наумил.

- Защо да го правя?

- Като знак на добра воля към един победен враг – отговори тихо Джин.

Кърт се взря в Джин дълго и изпитателно. После, без да пророни нито дума, отстъпи назад.

Джин се изправи и го погледна.

- Благодаря ти! – каза той и се обърна.

След това направи три крачки и изчезна.

По обяд опасността в Асуан беше преминала. Нивото на водата в язовира Насър спадна с шест метра. Двуметрова вълна продължи да се излива през стената и широката сто и двайсет метра пролука, но течът бе по-плавен и контролиран. Преливниците, шлюзовете и отклоняващият канал бяха отворени докрай и до средата на следващия ден щеше да се постигне изравняване на нивото.