Клайв Къслър - Часът нула

Един бърз поглед към мъртвеца в подножието на стълбата потвърди подозренията му. От джоба на мъжа се подаваха клещи за оголване на жици, а на колана му висеше намотка електропроводима лента, както и намотка от плосък кабел в червено и жълто. По всяка вероятност всичко бе подготвено, за да взривят станцията.

Кърт грабна клещите за рязане на жици и продължи нагоре по стълбата. Като имаше предвид колко бързаше да се измъкне онази групичка, явно не му оставаше много време.

Планът на Джо вървеше с пълна пара. Беше измайсторил нещо като система за теглене – прокара кабел от предната част на последния джип около цилиндричния стоманен ролбар на един от другите и го прикрепи към задния край на трети.

Планът му беше прост – смяташе да бутне третия джип във водата, така че да пропадне от ръба на терасата и докато пада, кабелът да повлече втория джип напред достатъчно бързо, та Джо да успее да натисне съединителя и да запали двигателя.

Готов за действие, той отново провери как е Брадшоу, кръстоса пръсти и се отправи към джипа, който щеше да използва като тежест. Без захранване не можеше да отвори прозорците, затова ги разби. Отвори всички врати, както и задния капак и дори вдигна предния – всичко, което щеше да помогне да се напълни по-бързо с вода и да потъне по-бързо.

Изключи скоростния лост, освободи спирачката и изскочи навън. Заби пети в пясъка и забута. Малко по малко джипът помръдна. Когато стъпи на по-твърдата почва близо до водата, тръгна по-бързо. С последен силен напън Джо го тласна напред и отстъпи назад. От усилието за малко да загуби равновесие и да се стовари право в токсичната супа.

Джипът се плъзна надолу и започна да се пълни с вода. Предната му част остана да стърчи над езерото, точно както при първия, а после спря, когато кабелът се опъна докрай.

Джо се втурна към втория джип и скочи вътре. Увери се, че ключът е завъртян, и освободи спирачките. Автомобилът тръгна напред, отначало бавно, но после набра скорост, когато потъващият джип опъна кабела.

Джо изчака колкото можа по-дълго, след което натисна съединителя.

Двигателят изрева, изгъргори, а после заръмжа. Джо натисна педала на газта и го задържа, а после натисна и спирачките. Джипът спря само метър преди да последва теглещия автомобил.

Все още с крак на педала, Джо даде малко газ и двигателят заработи стабилно. Джо най-после отпусна педала на газта и изключи колата от скорост, после дръпна силно ръчната спирачка, намести я, излезе и тръгна към лебедката пред джипа.

Натисна лоста надолу. Челюстите на барабана се разделиха и освободиха металната жица. Тя изплющя след теглещата кола и последва потъващия в езерото джип.

Джо отдаде чест на пропадащия автомобил и се качи обратно в работещия джип. Свърза радиостанцията със зарядното и с облекчение видя да блесва червена светлина.

Погледна към отражението си в огледалото.

– Добър си, Дзавала! – каза сам на себе си. – Много си добър!

Предполагаше, че ще минат няколко минути, преди радиостанцията да се зареди достатъчно, за да я използва, затова реши да провери как е пациентът му.

Скочи от джипа и бързо тръгна към лежащия ­неподвижно Брадшоу. Австралиецът беше в безсъзнание, но още дишаше.

– Дръж се! – прошепна му Джо.

В този момент водата в езерото се раздвижи. Близо до центъра на половината разстояние между брега и носещия се по повърхността камион се образува лека вълна. Нещо се движеше под повърхността, като кит-убиец, устремил се към брега.

За секунда Джо помисли, че може да е Кърт с бързоходката. Но предметът се показа на повърхността и се оказа, че е шестметрова подводница с широко дъно. Причината за тази конструкция стана ясна само след секунди, когато подводницата се надигна от водата и се понесе по повърхността, като оставяше под и след себе си широка ивица пяна.

– Подводница-ховъркрафт! – удиви се Джо. – Това е много по-добро от камион-амфибия.

В продължение на двайсет секунди ховъркрафтът продължи да се носи на север, след което леко обърна на изток, излезе с пълна скорост от водата от другата страна на минния басейн и се качи на рампата.

Джо осъзна, че всеки момент ще стане свидетел на бягството на хората, устроили засада на екипа на АССР.

– А! Тая няма да я бъде! – отсече той, втурна се към изключения от скорост джип и скочи вътре. За секунда се спря. А Брадшоу? Не можеше да му помогне, но веднага щом радиостанцията се зареди, щеше да повика помощ.