Клайв Къслър - Часът нула

Кърт погледна нагоре към водата, в която се процеждаше светлина с цвят на череша. Беше смъкнал бързоходката под станцията и беше намерил въздушния шлюз.

Внимателно вкара миниподводницата в нишата и я издигна. Басейнът на шлюза и заобикалящата го палуба изглеждаха пусти.

Кърт натисна ръчната скорост и вдигна бързоходката на нещо като рафт. Отвори капака и излезе на палубата. Само след секунда мина през главната част на шлюза и се озова в помещение, пълно с оборудване.

Видя две кислородни бутилки и два шлема за глава – същите като тези в един от джиповете на АССР.

„Водолазите са стигнали дотук – помисли си той. – Но къде ли са сега?”

Прехвърли късоцевната карабина М-4 от едната в другата си ръка. Усети, че го залива странна, почти нервна енергия. Явно в момента вдишваше въздух с високо съдържание на кислород. Това го изненада.

По-скоро очакваше смес от три газа или дори само от кислород и хелий, която беше по-ефективна при продължителен престой на голяма дълбочина. За да е сигурен, че не си въобразява, Кърт изрече на глас:

– Преди четирийсет и седем години…

Гласът му трябваше да прозвучи като гласа на Мики Маус или на Доналд Дък, но звучеше съвсем като неговия. Във въздуха или нямаше хелий, или имаше съвсем малко. Той остави карабината. Престрелка нямаше да има, не и на дъното на езерото Тасман в конструкция, пълна с почти чист кислород. Само един изстрел беше достатъчен, за да загинат всички.

Кърт извади от ножницата на крака си голям нож за гмуркане и се зачуди дали този обрат на събитията увеличава шанса му за успех или не.

Тръгна по един коридор и след около шест метра видя вода в подножието на някаква подвижна стълба. Качи се и огледа следващия етаж. Две стаи бяха пълни с пакети със зарядни устройства. Един панел на стената показваше различни състояния на потреблението на енергия – повечето индикатори светеха в зелено, но няколко, които изглеждаха по-особени – в жълто или в червено. Кърт се зачуди откъде ли черпят енергия, за да захранват огром­ната конструкция, и за какво я използват.

Изкачи се още едно ниво по-нагоре и видя нещо, което му заприлича на жилищни помещения. Празни шкафчета и неоправени легла създаваха впечатлението, че хората са изоставили мястото и то доста набързо.

Кърт се върна до стълбата и се качи на третото ниво. Люкът към него беше полуотворен. Посегна да го отвори и в този момент чу, че към него трополят стъпки.

Замръзна абсолютно неподвижен.

Отекнаха гласове.

– Хайде! – кресна някой. – Мърдайте!

Кърт тъкмо щеше да се плъзне едно ниво по-надолу и да се скрие, когато стъпките ненадейно се преместиха вляво, затрополиха по палубата над него и се отдалечиха. Стори му се, че са на няколко души, които явно бързат.

Кърт открехна люка едва-едва и надникна. Не видя никого.

Тихо се набра нагоре и надникна зад ъгъла. Пред втори въздушен шлюз стояха трима мъже. Този шлюз напомни на Кърт за въртящите се врати в офис-сградите в центъра на големите градове. Когато се отвори, двама от мъжете влязоха, а третият остана да чака.

После се чуха още стъпки, които слизаха по стълбата. Кърт погледна нагоре и очите му срещнаха очите на някакъв мъж.

– Какво, по…?

Кърт затисна устата му с длан и заби в гърдите му острието от въглеродна стомана, като същевременно го блъсна в стената. Втори мъж скочи долу, приземи се върху ръката на Кърт и ритна ножа на пода.

Кърт се завъртя, заби лакът в слепоочието на втория нападател и го събори по гръб на палубата близо до въздушния шлюз.

Междувременно по стълбата заслиза трети мъж. Не използваше стъпалата, а плъзгаше ръцете си по парапета. Той почти светкавично стигна до Кърт и го сграбчи изотзад, обви ръка около гърлото му и започна да го души.

Кърт се оттласна назад и блъсна нападателя си в херметическата преграда. Хватката около шията му се охлаби, но не достатъчно. Кърт отново притисна противника си към стената, като този път се опита да отметне главата си назад в нещо като обратен вариант на удар с глава.

Тази маневра се оказа успешна и накара мъжа да пусне Кърт точно в мига, в който шлюзът избибитка като асансьор в хотелско фоайе. Третият нападател се втурна покрай него, като го блъсна на земята.

Когато Кърт се изправи, вратата на шлюза се затваряше. Четиримата останали мъже се бяха наблъскали вътре и го гледаха. Единият поклати глава и на устните му се изписа зловеща усмивка.

Четирима срещу един, а бяха избягали. Кърт можеше да се сети само за една причина да го направят – канеха се да унищожат станцията.