Клайв Къслър - Часът нула

Той отпусна ръчката на газта. Амфибията продължи да се движи по инерция и накрая спря близо до средата на езерото. Кърт стана и излезе на платформата.

Сега се намираше точно над главната конструкция. Просто трябваше да слезе там.

Първите няколко минути ,след като остана сам Джо посвети на грижи за Брадшоу и на опити да закърпи раните му с жалките инструменти от комплекта за първа помощ. Въпреки усилията му Брадшоу изглеждаше зле – кожата му бе призрачнобледа и студена на допир. Имаше нужда от сериозна помощ, и то колкото се може по-бързо.

Джо го остави да лежи на земята и започна да претърсва джиповете. Намери една радиостанция и натисна копчето за включване. Светодиодният екран, който трябваше да грейне в яркозелено, остана черен. Няколко пъти Джо се опита да включи и изключи радиостанцията. Не се получи нищо, явно батерията се бе изтощила.

Джо се огледа за зарядно и забеляза, че ключовете още са в стартера на джипа. Освен това забеляза, че и двете врати са отворени, но осветлението в купето не свети.

Посегна и завъртя ключа. Нищо не последва. Не просветнаха никакви светлини, не се чу никакъв звук.

– Странно...

Джо излезе от джипа и взе карабината си. Провери всички джипове. В нито един нямаше ток.

Шест нови джипа и в нито един няма ток. Няколко радиостанции и още толкова мобилни телефона в същото състояние. Само едно старомодно фенерче в жабката на последния джип успя да проблесне за секунди-две, но после и то угасна.

Джо почувства как косата му настръхва. Погледна към небето. Точно такива неща се случват непосредствено преди пристигането на кораба-майка.

Върна се при Брадшоу.

– Защо всички батерии са изтощени?

– Изтощени ли?

– Колите, радиостанциите, телефоните... в нищо няма ток – обясни Джо. – Нуждаем се от медицинска помощ, но не се сещам как да я повикам.

Брадшоу притвори очи и не отговори. Джо дори не беше сигурен, че изобщо чува въпросите му.

Изправи се и се огледа. Трябваше да намери помощ колкото се може по-бързо, но единственото превозно средство, в което имаше и ток и можеш да се движи, беше камионът-амфибия, който се полюшваше на почти километър от него в центъра на отровното езеро.

Кърт облече водолазния костюм и се приближи към миниподводницата в задния край на платформата. Хората често наричаха с обич яркожълтите подводни съдове „бързоходки”. Приличаха на водни джетове, с комплект малки крила за потапяне отпред и прозрачен капак над главата, който водачът дръпваше надолу и застопоряваше, след като седнеше в подводницата.

Подводниците можеха да слязат на дълбочина до петстотин метра, захранваха се от литиево-йонна батерия, подобна на тези в модерните електрически коли, и имаха грайферни зъбци, фарове и вътрешни контейнери за въздух и вода.

Капакът и голяма част от корпуса бяха изградени от извънредно здрави полимери, предназначени да издържат на налягане на голяма дълбочина. Макар че все още не бяха тествани на по-дълбоко, Кърт не се съмняваше, че „бързоходката“ ще издържи. Все пак неин главен проектант беше Джо, а Кърт от опит знаеше, че всички проекти на Джо са по-добри от описаното в спецификациите.

След бърза серия проверки Кърт беше готов да потег­ли. Освободи лентата, която задържаше ускорителя на място, и нагласи лоста за издигане и спускане на платформата на трийсет градуса. Хидравличните ­приспособления се включиха и платформата започна да се накланя като задната част на камион за боклук.

Кърт влезе в една от бързоходките и натисна превключ­вателя, който затваряше люка. Капакът бързо се застопори на място и покри плътно Кърт. Той се настани на седалката с протегнати напред ръце и изпънати зад тялото крака и се почувства така, сякаш кара морски мотоциклет.

Задният край на платформата стигна до езерото и водата бързо обгърна бързоходката от всички страни. През капака Кърт се втренчи в цвета на водата – розов най-близо до повърхността и по-тъмночервен надолу, където светлината намаляваше.

За миг се зачуди колко ли са отровни тези води. После изхвърли тази мисъл от главата си, натисна ръчката на газта и бързоходката се отдели от рампата. Кърт се зачуди може ли нормален човек да е готов да се гмурне в подобна супа.

Подводницата направи кръг на няколко метра под повърхността. После Кърт натисна лоста за гмуркане и баластният резервоар се напълни с вода. Кърт тласна кормилото напред, крилата за потапяне се наклониха надолу и бързоходката започна да се спуска.