Клайв Къслър - Часът нула

– Не – отвърна Джо.

– Може би си на прав път с това твое НЛО, но за всеки случай вземи една пушка.

Джо посегна към стойката с оръжия и в същия миг шум от падащи камъни накара Кърт да се обърне. По една малка червен дюна се свличаше тънка струя камъчета. Кърт приклекна и се прицели, но никой не се появи.

Джо приклекна до него.

– Какво мислиш?

Очите на Кърт бяха приковани в дюната.

– Прикривай ме!

Джо кимна, а Кърт се промъкна предпазливо напред, после се стрелна към малката дюна. Бързо се изкачи и надникна от другата й страна, готов да застреля моментално всичко, което види.

Напрежението в тялото му изчезна. Изпълни го съжаление.

В подножието на дюната имаше купчина тела – мъже и жени, нахвърляни безразборно. Бяха облечени просто, но спретнато. Екипировката и дрехите им бяха почти еднакви.

Кърт се пързулна към тях покрай поредица следи в пясъка, оставени от някой, който безуспешно се бе помъчил да се изкатери. Приземи се до набит мъж с късо подстригана коса, който му се стори познат.

– Брадшоу! – викна Кърт, приклекна до него и го обърна с лицето нагоре.

Докато проверяваше за пулс, от устните на Брадшоу се изтръгна лек стон.

– Джо, ела тук! – извика Кърт.

Джо се изкачи на дюната.

– Провери останалите! – нареди му Кърт.

Докато Джо се пързаляше надолу, Кърт откъсна парче плат от ризата на Брадшоу и го стегна около крака му, където беше най-опасната му рана. Имаше още две, но те изглеждаха повърхностни.

После извади манерката си и напръска лицето на шефа на АССР с малко вода.

– Брадшоу, чуваш ли ме? Какво се случи?

Устните на Брадшоу се раздвижиха и измърмориха нещо несвързано.

Кърт извади малката кислородна бутилка и сложи маската на лицето на Брадшоу. Потече кислород и Брадшоу се посъживи. Задърпа маската. Кърт я задържа на ­мястото й, докато очите на Брадшоу започнаха да се избистрят.

– Какво се случи? – попита Кърт и отдръпна маската.

– Слязоха вътре – отговори Брадшоу.

– Кой е слязъл вътре? – попита Кърт.

Нямаше отговор.

– Брадшоу, чуваш ли ме?

Джо се приближи.

– Останалите са мъртви. Пушечни изстрели. Отблизо. Според мен са ги хвърлили на земята и са ги застреляли с автоматично оръжие.

– Проклятие! – измърмори Кърт.

Погледът на Джо обхождаше наклонените стени, които се издигаха около тях.

– Това не ми харесва, amigo . Стоим безпомощни на място, което е твърде удобно за отстрел.

– Ако някой ни наблюдаваше, отдавна да сме мъртви – успокои го Кърт и продължи да притиска кислородната маска към лицето на Брадшоу. Не след дълго австрали­ецът сякаш дойде малко на себе си.

Кърт отново отдръпна маската.

– Остин? – измърмори Брадшоу изненадан. – Какво правиш… какво правиш тук?

– Следвам интуицията си – отговори Кърт. – Какво стана?

– Не… знам – промълви Брадшоу. – Някой ни устрои засада. Следващото, което помня, е че лежах на земята и чувах изстрели.

Брадшоу се закашля като човек, който се дави от прах в дробовете си, и Кърт сложи маската отново на лицето му. Брадшоу я бутна настрана.

– Бяха подготвени предварително – каза той. – Прав беше. Отнякъде изтича информация.

– Видя ли кои бяха? – попита Кърт. – Откъде дойдоха?

– Не – успя да изрече Брадшоу с мъка, не изглеждаше никак добре.

– Трябва да те измъкнем оттук – каза Кърт и се помъчи да повдигне набития мъж. – Джо, помогни ми!

Джо подхвана Брадшоу от едната страна, а Кърт – от другата и го изправиха на крака.

– Хейли… – измърмори Брадшоу.

Кърт се огледа. Не я видя сред мъртвите.

– Тя с вас ли беше?

Брадшоу кимна.

– Слезе долу... – отговори той и посочи към езерото. – Слезе долу заедно с другия водолаз.

– Какво има там?

– Някаква конструкция. Помислихме, че това е устройството... Огромно е! Прилича повече на… някаква лаборатория. Тя слезе долу, за да види, защото само тя може да разбере какво е. Но ни нападнаха и после…

– И после какво?

Австралицът потръпна, но се съвзе. На лицето му се изписа огромна болка.

– И после слязоха долу след нея – каза той. – Сега са там долу. Всички.

Кърт и Джо завлякоха Брадшоу до единия от джиповете и го оставиха на земята. Имаше три рани от куршум. Беше загубил много кръв. Кърт се съмняваше, че ще остане жив още дълго.

Той грабна един комплект за първа помощ и го метна на Джо.

– Направи каквото можеш – каза той. – И намери начин да повикаш помощ. Ако не можеш да се свържеш с никого, изведи го оттук.