Клайв Къслър - Навигаторът

– Тук е имало всичко, което е трябвало да научи Луис – заключи Пол.

Анджела кимна.

– Членовете го обучавали по ботаника, астрономия, география и други науки. Бил възприемчив ученик. Експедицията се увенчала с огромен успех.

– Какво се е случило с него след експедицията? – попита Гамей.

– Допуснал може би най-голямата грешка в живота си. През 1807 година приел да стане губернатор на територията Луизиана.

– Грешка ли? – не разбра Пол. – По-скоро бих предположил, че е бил роден за тази работа.

– Повече му подхождало да пътува. Сейнт Луис бил граничен пост, пълен с опасни хора, мошеници и зестрогонци. Трябвало да се бори със заговори, вражди и конспирации. Помощникът му постоянно му подливал вода. Но успял да изкара две години и половина като губернатор преди смъртта си.

– Не е зле, предвид трудностите, през които е минал – отсъди Пол.

– Работата била заседнала и ограничаваща за свободолюбивия му дух – съгласи се Анджела. – Но според повечето сведения се е справил добре.

– Защо е решил да замине за Вашингтон?

– Луис бил репатрирал един вожд на племето мандан. Имало надхвърляне на лимита с петстотин долара и федералното правителство отхвърлило иска на Луис. Имало и слухове за скандал с някаква сделка за земя. Луис казал, че има финансови затруднения и трябва да се върне във Вашингтон, за да изчисти името си. А освен това трябвало да занесе и някакви важни документи.

– Разкажете ни за пътуването, по време на което е умрял – подкани я Гамей.

– Цялата история е изпълнена с противоречия и несъответствия – подхвана Анджела.

– В какъв смисъл? – попита Гамей.

Анджела плъзна по бюрото една карта.

– Луис напуска Сейнт Луис в края на август 1809 година. Тръгва по Мисисипи и пристига във Форт Пикъринг, Тенеси, на петнайсети септември. Изтощен е от жегата, а може би има и лек пристъп на малария. Носи се слух, че по време на пътуването не бил наред с главата и направил опит за самоубийство. Според друг слух през цялото време не спрял да се налива заедно със стари другари от армията. Странно, защото не е имал никакви приятели от армията във форта.

– Има ли нещо вярно в тези слухове? – попита Гамей.

– Това са съобщения от втора ръка. От форта Луис написал писмо на президента Мадисън, което показва, че мисълта му е била съвсем ясна. Пише, че бил изтощен, но вече е много по-добре. И че смята да продължи през Тенеси и Вирджиния по суша. Казва, че носи оригинални документи от експедицията си до Тихия океан, които не иска да попаднат в ръцете на британците, които се очаква да обявят война.

– Какво се е случило после? – попита Пол.

– Две седмици след пристигането си във форта – продължи Анджела – Луис отново потеглил на път. Носел два куфара с документи от експедицията до Тихия океан, куфарче, тетрадка със записки и документи от лично и обществено естество. Дневниците от експедицията са шестнайсет тетрадки, подвързани с червен марокен.

– Навярно му е било трудно да носи всичко това по суша съвсем сам.

– Било е почти невъзможно. Точно затова приел предложението на Джеймс Нийли, бивш индиански агент за племето чикашоу, да вземе още един кон. На двайсет и девети септември напуснали форта: Луис, прислужникът му Перния, един роб и Нийли.

– Не е точно антуражът, който човек би очаквал от губернатор – отбеляза Гамей.

– И на мен не ми е ясен този състав – съгласи се Анджела. – Особено като се има предвид легендата за отдавна загубената златна мина на Луис.

– Става все по-интересно – обади се Пол. – Разкажете ни за тази мина.

– Казват, че по време на експедицията си Луис открил златна мина. Бил казал на неколцина приятели и уж оставил описание на мината, така че ако умре, тя да е от полза за държавата. Сигурна съм, че тази история са я знаели всички. Както и че много хора по Натчез Трейс 1са знаели, че губернаторът ще мине оттам.

– Луис е бил изложен на особено голяма опасност – съгласи се Гамей.

– Всеки бандит по Натчез Трейс е мислел за картата и как да я вземе от Луис – добави Анджела.

– Луис не е ли осъзнавал риска? – попита Гамей.

– Знаел е рисковете от това пътуване. Но и преди се е изправял срещу опасности и навярно е мислел, че може да се справи.

– Или пък – предположи Гамей – може толкова отчаяно да е искал да се добере до Вашингтон, че е решил, че рискът си заслужава.

– Може би опасността е била по-близо, отколкото е мислил – включи се Пол. – Нийли.

– Тук има още противоречия – продължи Анджела. – По-късно Нийли заявил, че Луис бил изпаднал в умопомрачение, но групата изминала двеста и четирийсет километра за три дни.