Клайв Къслър - Навигаторът

На следващата сутрин Остин хвана такси до археологическите разкопки на Босфора. Мина покрай импровизираната дървена рампа за ръчните колички и попадна сред гъмжило от стотици работници, които забиваха кирки и лопати в оголеното морско дъно.

Ханли бе коленичил в калта и оглеждаше парчета от грънци. Археологът се изправи и протегна изцапаната си със засъхнала кал ръка.

– Радвам се да те видя, Кърт! Готов ли да се потопиш пак в хубавата стара пръст на Мраморно море?

– Днес ще го пиша дъждовен – отговори Остин и огледа работата, която кипеше наоколо. – Проектът май върви добре.

Лицето на Ханли се зачерви от въодушевление.

– Това са най-невероятните разкопки, в които съм участвал някога!

– Надявам се, че не си прекалено зает и ще можеш да ми направиш една малка услуга – каза Кърт.

– Все още съм ти длъжник – и на теб, и на младата дама, за доброволния ви труд. Между другото, къде е Карина?

– Освежава се. Ще обядваме заедно.

– Моля те, поздрави я от мен. А сега, какво мога да направя за теб?

Остин бръкна в брезентовата торба, която бе взел назаем от капитан Мустафа, и извади отливките от втория Навигатор.

– Можеш ли да направиш от тях гипсов модел?

Ханли вдигна една от отливките под ъгъл, за да види релефа.

– Няма проблем. Но ще минат няколко часа, докато изсъхне.

– Ще се отбием след обяда.

Ханли взе торбата и съдържанието ѝ.

– Къде е Джо?

– Грижи се за подводницата си. Малко се поочука, докато се гмуркахме, и май няма да ти е от полза.

– Съжалявам да го чуя – посърна Ханли. – Щеше да ни помогне да изследваме периметъра на мястото, но както виждаш, повечето от разкопките са на сухо.

Остин каза, че ще се върне следобед, взе такси и поръча на шофьора да го закара до двореца Топкапъ. Просторният комплекс от сгради, вътрешни дворове, павилиони и паркове заемаше почти целия нос Сарай – хълмисто възвишение на мястото, където се срещаха Златният рог, Мраморно море и Босфорът. Османските султани и свитите им бяха живели в Топкапъ четиристотин години по време на разцвета на Османската империя.

Сега дворецът беше превърнат в музей. Остин мина между двете еднакви кули на входа и влезе в парк, потънал в сянката на прекрасни дървета и гъмжащ от туристи от всички краища на света. Мина край Съкровищницата, в която се съхраняваше цяло състояние в безценни бижута, и се запъти към сградата, в която се намираше ресторантът „Коняли”.

Карина седеше на една маса в двора и се взираше във водата, по която слънцето подпалваше искри. Беше сменила ежедневното си облекло от Тюркоазения бряг и сега носеше дълга червеникавокафява рокля, която подчертаваше тена ѝ. Остин носеше жълтозелени панталони и бе сменил обичайните си хавайски ризи с по-консервативна тъмнозелена на цвят.

Той дръпна един стол.

– Султаните наистина са разбирали от недвижими имоти. Местоположение, местоположение и пак местоположение.

Тя го поздрави с ослепителна усмивка.

– Невероятно е!

– Цените са безбожни, храната не е петзвездна, а обслужването е като в закусвалня. Но в цял Истанбул няма да намериш по-красив изглед. Нищо не може да се обърка, ако си вземеш салата или кебап.

Остин предложи да се нагърби със задълженията на домакин и донесе на масата две чинии с прясна зелена салата и две лимонади.

Карина отхапа малка хапка от марулята.

– Чудесна препоръка. Има ли място, на което да не си ходил?

– Често пътувам, работата ми е такава.

– Каква точно ти е работата?

– Както вече ти казах, аз съм инженер.

Тя повдигна фините си вежди.

– НАПМД е прочута по цял свят с изследванията си на океана. Вие с Джо обаче през цялото време се биете с лошите и спасявате дами в беда. Между другото, благодаря.

– Няма защо – отговори Остин. – Освен това съм шеф на Отдела за специални задачи на НАМПД. Той се състои от Джо и още двама души, които проучват загадки над, под и във морето – загадки, които не попадат в нито една от обичайните категории.

– И как точно сегашната загадка влиза в обхвата на работата ви?

Остин погледна към опашката от товарни кораби, която се виеше в далечината.

– Обективно погледнато, бих казал, че имаме случай на човек, който иска нещо и е готов да унищожи всичко и всеки, който му се изпречи на пътя. Субективно обаче се боя, че нещата са много по-сериозни.

– Какво имаш предвид?

– Когато прекарваш дълго време под водата, развиваш шесто чувство. Моето ми подсказва, че в тази история има нещо повече от това, което виждаме. Зад насилието се спотайва истинско зло.