Клайв Къслър - Навигаторът

Ако искаше да се спасят, трябваше бързо да предприеме нещо.

Екскурзоводът въведе туристите в голяма стая, покрита с меки килими. Стените бяха украсени със сини и бели фаянсови плочки от седемнайсети век. На един подиум, под позлатен балдахин, поддържан от четири колони, имаше широк диван покрит със златен брокат. Обстановката представляваше странна смесица от барок и рококо. През цветните стъкла на купола се изливаше слънчева светлина.

Екскурзоводът обясни, че се намират в тронната зала, или царския салон. В другия края на помещението се издигаше втори подиум, където наложниците, съпругите и майката на султана седели по време на държавни срещи или се наслаждавали на музика и танци.

Туристите започнаха да се пръскат из залата и човешкият буфер, който отделяше Остин и Карина от Бък и хората му, изтъня. Между Остин и тримата мъже останаха само неколцина туристи.

Сега или никога!

Остин прошепна на Карина да прави това, което ѝ каже. Хвана я за ръката и я поведе към екскурзовода.

– Ще може ли да прекъснем обиколката? – попита той. – Жена ми не се чувства добре. Бременна е.

Екскурзоводът огледа елегантната фигура на Карина.

– Бременна ли?

– Да – усмихна се Карина с престорено смущение. – Още съм в първите месеци.

Водачът се изчерви и бързо посочи към една врата.

– Можете да излезете оттук.

Те му благодариха и се запътиха към изхода.

– Чакайте! – обади се водачът и вдигна радиостанцията към устните си. – Ще повикам охраната да ви придружи.

Той заговори по радиото. Охраната щеше да пристигне след няколко минути. Каза им дотогава да стоят с групата.

Бък беше видял, че Остин говори с екскурзовода. Когато екскурзоводът заговори по радиостанцията, Бък реши, че Остин е повикал помощ.

– Да действаме! – обърна се той към хората си.

Остин поведе Карина към другия край на помещението, като гледаше да има достатъчно разстояние между тях и преследвачите. Бързо установи, че играта на криеница не е подходяща за открити пространства.

Тримата мъже ги настигнаха. Бък беше толкова близо, че Остин зърна убийствения блясък в очите му. Мъжът бръкна в якето си.

В този момент един як охранител влезе в царския салон и екскурзоводът посочи към Остин и Карина. Тогава Остин изигра коза си.

Посочи с пръст към Бък и другите двама и изрева с пълно гърло:

– ПКК! ПКК!

ПКК беше съкращение на Partiya Kerkeren Kerdistan , или Кюрдска работническа партия – марксистко-ленинистка партизанска организация, която искаше да създаде независима кюрдска държава в Югоизточна Турция. От 1978 година насам ПКК водеше яростна борба срещу турското правителство. Едно от основните им средства бяха атентатите срещу чуждестранни туристи.

Приветливото изражение на пазача изчезна и той непохватно посегна към кобура си. В Турция да изкрещиш: „ПКК!” беше все едно да плиснеш бензин върху огън. Пазачът най-после успя да извади пистолета си.

Зърна ножа в ръцете на Бък. Стиснал оръжието с две ръце, пазачът изкрещя нещо на турски. Бък се обърна и видя, че дулото е насочено към гърдите му. Ножът издрънча на пода, а Бък вдигна ръце във въздуха.

Един от преследвачите бе насочил пистолет към пазача. Без да се колебае Остин нанесе поразяващ удар с рамо в корема на мъжа и пистолетът излетя във въздуха. И двамата рухнаха на пода. Остин заби юмрук в челюстта на противника си.

Тронната зала се бе изпразнила. Екскурзоводът се беше скрил зад една врата и викаше по радиото подкрепления.

Бък пъхна ръка под якето и извади пистолет. Фатална грешка. Охранителят на средна възраст беше ветеран от турската армия. Макар и понаедрял, старата войнишка закалка все още беше жива в него. Остин се надигна на крака и отново изкрещя: „ПКК!”, сочейки към Бък.

Охранителят се обърна, прицели се спокойно в Бък и натисна спусъка. Куршумът улучи Бък право в гърдите и го запрати към султанския диван.

Остин изтича към застиналата на място Карина, сграбчи я и я поведе към изхода. Двамата побягнаха по някакъв коридор, без да знаят накъде ще ги изведе. Стигнаха до малка стая с врата в единия ъгъл. Вратата водеше към тераса, обляна от слънчевата светлина.

На терасата стояха двамата мъже, които ги бяха проследили през изоставеното село. Остин застана пред Карина, за да я защити. Мъжете запристъпваха бавно към двамата. В този момент вратата на харема се отвори с трясък и на терасата излязоха хората на Бък с пистолети в ръце. Яркото слънце ги заслепи и не видяха как турците вадят изпод саката си пистолети със заглушители. От оръжията се чу лек пукот почти в един и същ миг. Хората на Бък се свлякоха на терасата.