Клайв Къслър - Навигаторът

Единият турчин задържа пистолета си насочен към вратата, а другият хвана Остин за ръката.

– Хайде – каза той. – Всичко е наред. Ние сме приятели.

После потупа дружелюбно Остин по рамото, намигна на Карина и ги подкани да тръгнат след него. Другият мъж тръгна зад тях. Говореше по телефона и често поглеждаше през рамо, за да види дали ги следят.

Когато влязоха в достъпната за посетителите част на двореца, турците скриха пистолетите и тръгнаха напред през лабиринт от сгради и дворове, който водеше към портата на двореца. На улицата отпред ги чакаше сребрист мерцедес със запален двигател. По-високопоставеният от двамата турци отвори вратата до шофьора, а Остин и Карина се качиха на задната седалка и установиха, че там вече има някой.

Старият им приятел Джемил се усмихна и даде с благ глас нареждане на шофьора. Мерцедесът се отдалечи от дворцовия комплекс и се вля в уличното движение на Истанбул.

– Значи това са били ваши хора? – попита Карина.

– Не се безпокойте. Не ви се сърдят заради гумата, която приятелят ви съсипа. Сами са си виновни. Казах им да ви държат под око, но те са се приближили прекалено много.

– Ще платя за новата гума – обеща Остин.

Джемил се подсмихна. Като истински турчин, обясни той, не можел да отхвърли предложението.

– Извинявам се, ако хората ми са ви стреснали – каза той и обясни, че след срещата във водохранилището чул тревожни слухове. В Истанбул били пристигнали някакви много хладнокръвни наемници. За да не привличат внимание, били влезли в страната невъоръжени и си били набавили оръжия от един местен търговец, приятел на Джемил. По-тревожно обаче било нещо друго: били пристигнали в същия ден като Карина и Остин и били отседнали в същия хотел.

Джемил изпратил хората си да държат приятелите му под око. След като Остин и Карина се отървали от тях в изоставеното село, те се върнали в Истанбул и започнали да държат хотела под око с идеята, че Остин и Карина ще се върнат за багажа си. Проследили Остин от археологическите разкопки до Топкапъ, но го загубили, когато двамата с Карина влезли в харема. Видели, че Бък и хората му влизат след тях, и ги последвали.

Карина залепи на бузата на Джемил голяма целувка.

– Дали ще можем да ви се отблагодарим някога?

– Има начин. Взех едно лошо делово решение, което привлече вниманието на международните власти. Ще ми е от полза, ако потвърдите, че съм почтен човек, ако ситуацията го изисква.

– Разбрахме се – каза Карина.

Бодрият маниер на Джемил се промени.

– В хотела вече не сте на сигурно място. Хората ми ще вземат багажа ви и ще ви преместят в една странноприемница, където можете да останете за през нощта. Имам много приятели в Турция, но хората се купуват и продават и не мога да гарантирам, че ще сте в безопасност дълго време.

– Според мен Джемил казва, че климатът тук вече не е здравословен – обобщи Остин.

– Приятелят ви се изразява много добре – потвърди Джемил. – Съветвам ви да се махнете от Истанбул колкото може по-скоро.

Остин не беше човек, който пренебрегва добрите съвети. Но имаше една недовършена работа. Мерцедесът ги остави на разкопките край Босфора и се разбраха да ги вземе след два часа.

Ханли се намираше в една барака, превърната в консервационна лаборатория. Гипсовите образци лежаха на една маса. На цвят бяха тъмносиви.

– Оцветих релефите, за да изпъкват – обясни Ханли. – Безкрайно интересни отливки. Откъде казваш, че ги имаш?

– Бяха върху една финикийска статуя. Когато се приберем в Щатите, ще ги погледне експерт – отговори Остин.

Ханли се наведе над гипсовото копие от котката, увита около краката на Навигатора.

– У дома си имам три котки, така че това много ми хареса – каза той.

Докато Остин се взираше в спираловидните линии, които представляваха ивиците на котката, погледът му започна да долавя повторяемост, която не изглеждаше случайна. Взе една лупа и се взря в шарките. Почти невидим сред ивиците на котката, там имаше начертан символ „Z“. За разлика от другите, които бяха разположени хоризонтално, този беше обърнат вертикално.

Остин подаде лупата на Карина, която огледа знака и попита:

– Какво означава?

– Ако това е символ за кораб, той или е потънал, или потъва – Остин се взираше в плетеницата от чертички и спирали. – Мисля, че това не е само художествена приумица. Това, което виждаме, е карта. Тези черти описват брегова линия. Вдлъбнатините са заливи и заливчета.