Клайв Къслър - Навигаторът

В далечна земя, 900 г. пр. Хр.

В перлената светлина на зората от мъглата изплува чудовище. Огромната глава с издължена муцуна и издути ноздри се насочи към брега, където някакъв ловец бе коленичил с опънат лък. Очите на мъжа бяха приковани в елена, който пасеше в тресавището. Леко бълбукане премина през въздуха и ловецът инстинктивно хвърли поглед към водата. В гърлото му се надигна вик на ужас, той захвърли лъка и хукна. Стреснатият елен изчезна сред дърветата, следван по петите от ужасения ловец.

Талазите мъгла се разделиха и от тях изплува огромен кораб. Червеникавокафявият корпус, дълг около седемдесет метра, бе покрит със завеси от водорасли. На извития му нагоре нос бе изваяна прекрасна дървена фигура на пръхтящ жребец. Точно зад нея стоеше мъж, който се взираше в малка дървена кутия. Призрачният силует на бреговата линия започна да се очертава по-ясно. Мъжът вдигна глава и посочи наляво.

Гребците последваха командата и с изящен завой корабът пое по нов курс – успоредно на гористата брегова линия. Моряците сръчно нагласиха квадратното платно на вертикални червено-бели ивици, за да компенсират промяната в посоката.

Капитанът беше на около двайсет и пет – двайсет и шест години, но сериозното изражение на красивото му лице го правеше да изглежда по-възрастен. Имаше голям, леко гърбав нос. Гъста черна брада на масури покриваше квадратната му челюст и пълните устни. Слънцето и морето бяха придали на кожата му оттенък на махагон. Непроницаемите очи, които оглеждаха бреговата линия, бяха тъмнокафяви – толкова тъмни, че зениците почти не се виждаха.

Високото положение, което капитанът заемаше, му даваше право да носи пурпурна роба – обагрена с ценното багрило, получавано от морския охлюв мурекс пурпуреа. Но той предпочиташе да ходи с памучна поличка като обикновен моряк. Островърха шапка покриваше вълнистата му, късо подстригана черна коса.

Корабът влезе в широкия залив. Соленият мирис на морето постепенно се стопи. Капитанът напълни дробовете си с въздух, който ухаеше на цветя и свежа зеленина. Зарадва се, че скоро ще пие прясна вода и ще стъпи на твърда земя.

Дългото пътуване беше минало добре, благодарение на грижливо подбрания финикийски екипаж – все моряци с опит в открито море. Сред тях имаше неколцина египтяни и либийци, както и хора от други средиземноморски народи, а отряд скитски наемници се грижеха за безопасността им.

Финикийците бяха най-добрите моряци в света – дръзки изследователи и търговци. Те владееха цялото Средиземно море, а корабите им стигаха отвъд Херкулесовите стълбове и Червено море. За разлика от гърците и египтяните, чиито кораби се движеха покрай брега и по залез слънце хвърляха котва, безстрашните финикийци плаваха денем и нощем, без да виждат земя. При попътен вятър големите им търговски кораби изминаваха над хиляда разтега на ден.

По рождение капитанът не беше финикиец, но добре беше усвоил морските изкуства. Познаваше морето и корабите като петте си пръстта и бързо спечели уважението на екипажа с хладнокръвието и справедливостта си.

Корабът, който командваше, беше от Тарсис 1, построен специално за презморска търговия. За разлика от търговските кораби за кратки курсове, линиите на този кораб бяха дълги и прави. Палубата и корпуса бяха от ливански кедър. Късата и здрава мачта, както и четвъртитото платно от египетски лен, обрамчено с кожени колани за по-голяма издръжливост, бяха специално пригодени за плаване в дълбоки води и бяха най-добрите в целия свят. А извитият кил и високите нос и кърма бяха предшественици на корабите, които викингите щяха да построят векове по-късно.

Тайната на властта на финикийците над морето се простираше далеч отвъд блестящите им умения на корабостроители. Редът на борда на корабите им беше легендарен. Всеки моряк знаеше мястото си в добре смазаната машина, която представляваше всяко финикийско морско приключение. Държаха въжетата грижливо скатани на леснодостъпно място и помощник-капитанът носеше отговорност за тях. Морякът на вахта познаваше всяка част от такелажа и непрекъснато проверяваше въжетата, за да няма изненади.

Капитанът усети как нещо меко се отърква в босия му крак. Усмихна се, което му се случваше му рядко, пъхна дървената кутия в една торба и се наведе да вдигне котката. Финикийските котки всъщност произлизаха от Египет, където тези животни бяха почитани като богове. Финикийските кораби носеха котки за продан, както и за да контролират размножаването на плъховете. Капитанът погали нашарената с оранжеви и жълти ивици козинка, след което внимателно остави мъркащото животно на палубата.